18 декември 2017 г.


Китайски археолози са открили ритуални супници и „купички за супа“, положени до тяло на починал в гробница от времето на династията Джоу. Тленните останки, за съжаление, са в лошо състояние. До тях са открити и два съда за вино, за които експертите предполагат, че са използвани в погребалните ритуали. 

Археологическа експедиция в Китай е разкрила 3100-годишна гробница – Гробница М4, както я каталогизират – в която са попаднали на впечатляваща колекция от бронзови съдове и „купички за супа“. Погребението е открито в град Баоджи в провинция Шънси, в областта, където преди хилядолетия се е намирала столицата на владетелите от династията Джоу. Разкопките са започнали още през 2012 година, след като строителни работници попадат на бронзовите съдове, докато извършват изкопни работи по строежа на нова жилищна сграда. Според експертите, най-малко още 56 древни гробници са открити в близост до Гробница М4.

Повечето артефакти са открити в ниши в стените на гробниците
По всичко личи, че бронзовите съдове са принадлежали на човека, чиито останки са открити в гробницата, и които за съжаление са в лошо състояние, което не позволява да се идентифицира по-детайлно погребания. Заедно с купите и тленните останки, археолозите са открили и „бронзов супник с четири дръжки“, украсен с дракони, птици и 192 шипа. Към това са добавени и 24 изображения на едър рогат добитък. Заедно с бронзовите артефакти са открити и два съда за вино, изработени във формата на елени. Съдовете са украсени с много сложни орнаменти.

Брознов съд за вино, изработен във формата на елен
„Най-вероятно погребаният в Гробница М4 е бил човек с висок социален статус – владетел или приближен на владетел“, пише Джанкуи Уан, ръководител на археологическия екип, който в сътрудничество с регионалния институт по археология в Шънси е работил на разкопките. Някои от експертите, участвали в проучването на артефактите, изказват предположение, че новооткритите бронзови съдове може да са били трофеи, поднесени след спечелена война на човека, погребан в М4.


Погребението е от период, в който династията Джоу воюва с династията Шан, смятат археолозите. Експертите са установили, че по съдовете има надписи с имената на основни кланове от династията Шан, което подсказва, че съдовете първоначално са били собственост на хора от тази династия. Много голяма е възможността, артефактите да са станали военни трофеи и да са преминали във владение на династията Джоу при сблъсъците между двете враждуващи страни.


„След покоряването на династията Шан, владетелят на династията Джоу раздава заграбените военни трофеи на войните с най-големи заслуги, а част от плячката често са и такива бронзови съдове“, пишат археолозите.


Продължителният период на бронзовата епоха в Китай, който започва около 2000 г. пр.н.е., е белязан с разцвет на цивилизацията, който дава тласък, поддържан в основните ѝ аспекти през последвалите две хилядолетия. Вероятно се развиват няколко ранни центрове, в които се усвояват технологиите за обработка на бронз. Районът по течението на Жълтата река на територията на съвременната провинция Хънан обаче, се очертава като център на най-напредналите и грамотни култури от онова време, а средище на военната и политическа власт се превръща династията Шан (1600–1050 г. пр.н.е.), която е най-ранната китайска династия, за която археологията разполага с доказателствен материал.


Династията Шан обаче е завладяна от хората от Джоу, които се спускат от горното течение на Жълтата река, от района на Си‘ан в днешната провинция Шънси. Първите векове от хегемонията на династията Джоу (около 1046–256 г. пр.н.е.) – в периода, наричан Западна Джоу (1046-771 г. пр.н.е.), управляващия род от Джоу успява да наложи до определена степен „имперска“ власт над по-голямата част от централен Китай. С преместването на столицата в Луоян през 771 г. пр.н.е. обаче, мощта на Джоу значително отслабва; страната е поделена на множество почти автономни феодални държави, поддържащи само номинална лоялност към императора. Вторият период на династията Джоу, известен като Източна Джоу (771–256 г. пр.н.е.), се поделя на два отделни периода – периода „Пролети - есени“ (770–475 г. пр.н.е.) и периода на Воюващите царства (475–221 г. пр.н.е.).


По време на периода на Воюващите царства се формират седем големи държави, които претендират за върховен контрол над страната. Всичко завършва през 221 г. пр.н.е., когато Цин Шъхуанди – Първият император, успява да постави останалите шест воюващите държави под властта на династията Цин и отново да обедини Китай.


Въпреки че не е абсолютно точно установено, кога в земите на Китай хората са се научили да обработват метали, има основания да се смята, че ранните технологии за обработка на бронз се развиват автономно, без да са повлияни от външна намеса. Времето на династиите Шан и Джоу се смята за бронзовата епоха в земите на Китай, защото бронзът – сплавта от мед и калай – използвана през този период за производството на оръжия, оръдия на труда, части за колесници и ритуални съдове, играе огромна роля в материалната култура. Към края на династията Източна Джоу, в Китай се появява и желязото.

Изследването на китайските археолози, посветено на находките от Гробница М4 е публикувано през 2016 година в китайското списание Wenwu. Наскоро превод на английски е публикуван в англоезичното издание Chinese Cultural Relics.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...