Последните кръстоносни походи са изпратени да сразят хуситите в Чехия, дръзнали да се опълчат на католическата църква, и срещу турците, които заплашват Константинопол и сърцето на Европа.
Последният кръстоносен поход е военна кампания срещу турците, оглавена от полско-унгарският крал Владислав III Ягело. През 1440 година младият полски крал Владислав III е обявен и за крал на унгарците. Възпитаният в духа на фанатичния католицизъм Владислав е до голяма степен повече "кръстоска" между монах и воин, отколкото монарх. Освен това се възкачва на трона много млад дори и по стандартите на Средновековието (към момента на решителната битка при Варна през 1444 година той е едва навършил 20 години). Младостта на краля е един от факторите, които го подтикват към необмислени постъпки.
Последният кръстоносен поход започва на 1 януари 1443 година. Полско-унгарските войски под предводителството на Владислав Ягело и под фактическото военно командване на изтъкнатия унгарски пълководец Януш Хуняди се отправят на битка срещу турците. Задачата пред рицарите е да „прочистят“ от османските нашественици Сърбия и да отслабят влиянието им на Балканите.
Кампанията започва добре. Хуняди успява да освободи Ниш и София. Това принуждава султан Мурад II да търси мирно споразумение. Крал Владислав III сключва мирен договор със султана. Връща се у дома, където е посрещнат като победител, въпреки че и понесените от войските му загуби не са малки. По същото време, през лятото на 1444 година, Мурад II абдикира от властта в полза на сина си Мехмед. Формалната смяна кара буйният полски крал буквално дни след подписването на мира да го наруши. В подкрепа на продължаване на военните действия от страна на кръстоносците е и натискът, оказван на полския крал от страна на папския легат Джулиано Чезарини.
Владислав III Ягело отново поема към Балканите. Този път армиите на кръстоносците се отказват от превземането на добре защитените крепости в Никопол и Търново, като търсят решителна битка с османските армии, възможно най-близо до Константинопол. Рицарите и турските войски се срещат на 10 ноември в полето, намиращо се на около 7 километра от малката крепост Варна.
Битката започва в ранното утро. В началото на десния фланг войските на Януш Хуняди изтласкват значително назад турските спахии. Следва свиреп удар на турската конница на левия фланг, който е спрян от рицарите на Владислав. Центърът на полско-унгарската армия също действа успешно. И тогава се случва необмислената постъпка на младият Владислав. Центърът на турската армия, в който се намират елитните еничарски подразделения (гвардейските части, командвани лично от султан Мурад II), предприема тактическо отстъпление. Виждайки това, Владислав Ягело повежда в решителна атака 500 от най-храбрите си тежко въоръжени рицари. Целта на устремната му атака е да се вреже сред редиците на еничерския корпус, да достигне до самият Мурад II и да го плени. Атаката е смела, дръзка, но и безразсъдна. И все пак е на път почти да успее.
Когато Владислав Ягело се намира само на няколко десетки метра от султана, по описание на летописците, Мурад II се готви да издаде заповед за пълно отстъпление. В този момент един от ветераните – еничари спира устрема на младия крал, опитал се да повтори рискованите атаки на Александър Македонски. Версиите, как точно е повален Владислав III се разминават. Според едната, турчинът се гмурва под копитата на коня и с ятагана си убива коня на полския крал, а след това отсича и главата му. Втората е, че конят е повален с копие. Но и в двата случая главата на Владислав III е отсечена. Веднага побита на кол и... рицарите са обърнати в бягство.
Голяма част от тях падат при отстъплението. Януш Хуняди, подкрепян от саможертвата на около 400 чешки пешаци, успява да организира отстъплението на оцелелите войски на кръстоносците.
Битката е загубена. Последният кръстоносен поход завършва с провал. А Владислав III остава в историята като Владислав Варненчик. Летописците твърдят, че главата му е поставена в каче с мед (за да се избегне разлагането) и месеци наред е показвана като трофей. Тялото на краля също не е открито след края на битката. В наши дни младият полски крал има два кенотафа. Във Варна музей, посветен на храбростта на кръстоносците, е увековечил със саркофаг младият крал. Друг кенотаф има във Вавелската катедрала в Краков. Но никой не знае със сигурност (и вероятно никога няма да научим), къде точно са погребани тленните останки на Владислав Варненчик.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар