Смята се, че Марко Поло е родом от Венеция. Ражда се на 15 септември 1254 година в семейството на търговеца Николо Поло. Баща му, заедно с брат си Матео, продава бижутерийни изделия и сладкарски стоки. Търгува със стоки от Изтока, стигал е до Волга и Бухара в своите пътешествия.
Друга версия гласи, че родината на великия мореплавател е не на Апенинския полуостров, а на Балканите. Изследователи твърдят, че първите сведения за фамилията Поло във Венеция датират от втората половина на XIII век, където за тях се споменава като Poli di Dalmazia. Според тази версия, Марко Поло следва да се смята по-скоро за хърватин, защото се е родил на остров Корчула, принадлежащ на балканската република.
Съществува и трета версия, която твърди, че Марко Поло е поляк. Думата „поло“ на титулната страница на първото издание на неговото произведение „Милион“ или „Пътешествията на Марко Поло“ е изписано с малка буква и не е фамилия, а по-скоро сочи националността на автора.
Като цяло Марко Поло, Николо Поло и Матео прекарват в Азия около 17 години. По думите на Поло, ханът му възлага различни поръчения и дори го прави губернатор на Ян Джоу и член на тайния съвет. В хрониките на Ян Джоу от XIII век обаче не се срещат доказателства за подобно нещо. Много вероятно е да се е получила грешка в превода. Преводачите вместо вместо „sejourna“ (пребивава) са написали „seigneura“ (управлява).
След посещението си в Китай, впечатлен от могъществото, Марко Поло решава да опише възхищението си от несметните богатства, които вижда с очите си. Така измисля думата „милион“, която се превръща в заглавие и на книгата му. На италиански „миле“ означава хиляда, а окончанието „оне“ е за превъзходна степен. Приживе великият пътешественик бил наричан с прякора „сеньор Милион“. Терминът „милион“ се среща за пръв път в печатна книга по аритметика, издадена в италианския град Тревизо през 1478 година, а още по-рано се споменава в книгата на пътешественика Марко Поло.
Марко Поло говори множество езици – италиански, френски, персийски, монголски и китайски. Това му позволява по-точно и ярко да разкаже спомените си за нравите и обичаите на различните народи, както и да опише всички премеждия, с които европейските пътешественици е възможно да се сблъскат в пътуванията си на изток. Книгата му става настолно четиво за мнозина от смелите пътешественици от епохата на Великите географски открития, в това число и за Христофор Колумб.
Мнозина смятат, че макароните и сладоледът са донесени в Италия от Марко Поло. Това обаче е заблуда. За сухи макарони се споменава още през 1279 година в Генуа. А още по-рано – през IX век, варени тънки тестени ивички са сред менюто на редица арабски страни. Заблудата се дължи на статия, написана през 1929 година в специализирано американско списание, поръчана от американска компания за търговия с макарони. Малко вероятно е и Марко Поло да е донесъл на Запада сладоледа, защото чак до XVII век не се срещат никакви документи, в които да се споменава сладкото замразено лакомство.
След завръщането си от затвора Марко Поло забогатява, жени се за богатата и знатна венецианка Доната. От брака им се раждат три прелестни дъщери: Белела, Фантина и Марета. В края на живота си Марко Поло се превръща в алчно и сприхаво старче, често се спречква с роднините си и даже се стига до съдебни дела с близките му. Гражданите на Венеция започват да го смятат за особняк и лъжец, който разказва небивалици за някакви си далечни земи.
Марко Поло почива във Венеция през 1324 година, на 70-годишна възраст. Погребан е в църквата св. Лаврентий. При престрояването й в края на XV век обаче гробът му е загубен и от тогава мястото, на което почиват тленните останки на големия пътешественик е неизвестно.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар