Защо сондата "Касини" трябва "да умре"? (видео)

Днес, 15 септември 2017 година, космическата сонда на NASA „Касини“ ще бъде изпратена в унищожително спускане в атмосферата на Сатурн. Защо се налага да бъда извършено това „самоубийство“? Не е ли възможно космическият апарат да бъде оставен да обикаля в орбита около газовия гигант? Отговорът е не. Наистина не може.

Проблемът е нещо, което може да причини самата сонда и се върти около… замърсяването. Причината е, че според експертите, съществува доста „прилична доза“ вероятност един от спътниците на Сатурн – като Енцелад, например – да е с условия, пригодни за обитаване. И правилата за защита на планетите повеляват, че не трябва да правим нищо, което да доведе до промяна на условията на другите светове.

"Вълните" на пръстените на Сатурн, заснети от "Касини"

Иронията отчасти е в това, че точно „Касини“ откри водни гейзери на Енцелад, които вероятно произхождат от скрити под повърхността на спътника океани. И тъй като космическата сонда привършва запасите си от гориво, трябва да се погрижим за безопасното ѝ „изхвърляне“ на боклука. Ако „Касини“ остане в орбита, съществува вероятност в бъдеще да се стигне до стълкновение с някой от спътниците на Сатурн.

Самата сонда се рее из студения космически вакуум, но вътре в апарата температурата е достатъчно висока и е възможно – въпреки взетите мерки преди изстрелването му – да са останали и оцелели някои земни микроорганизми. Апаратурата на „Касини“ разчита на радиоизотопен термо-електрически генератор (RTG), който използва разпадането на плутоний-238, за да осигурява захранване с електричество на уредите на сондата. Ако космическият кораб се сблъска с Енцелад, може RTG да пробие ледената повърхност и да попадне във водите под повърхността му, като причини замърсяването им в периметър от няколко километра.

Така че, вариантите за избор са два: „Касини“ да бъде изведена на много далечна орбита около Сатурн, което пак не гарантира, че някога няма да се стигне до сблъсък с някоя от луните на планетата или със самата планета; или да бъде преднамерено изпратена на самоунищожителна мисия в атмосферата на газовия гигант.
Очевидно е, че вторият вариант е по-надежден.

Необичайно красивите натурални цветове на пръстените на Сатурн

Всъщност, екипът от NASA, работещ със сондата, е планирал всичко предварително. През 2009 година, когато „Касини“ тъкмо достига до Сатурн, за да започне основната част от мисията си, учените започват да разработват планове, какво да се прави след приключване на задачите ѝ. Едно от предложенията е космическият апарат да бъде изпратен още по-далеч в Слънчевата система и да посети Уран или Нептун. Горивото му би било достатъчно за осъществяване на тази мисия. Другата възможност е да бъде пратен до Юпитер.

В крайна сметка, обаче, учените решават, че Сатурн е прекалено интересен, затова оставят кораба близо до газовия гигант и разработват сложен и натоварен график за изпълнение до края на мисията. Така в продължение на няколко години „Касини“ навърта орбита след орбита около Сатурн, изпращайки на Земята много ценна информация за планетата и нейните луни.

Но е ясно, че ще настъпи момента, когато горивото на „Касини“ ще бъде изчерпано. Задвижването на сондата се осъществява от реактивна тяга: монометилхидразин се смесва с азотен тетраоксид. Двете вещества изгарят, за да произведат нужната реактивна тяга, чрез която сондата да бъде управлявана. Двете „горива“ обаче са в ограничено количество.

След като мисията на „Касини“ край Сатурн е удължена, екипът е пресметнал кога ще настъпи момента, за да може контролирано да унищожи апарата. През 2003 година космическият кораб „Галилео“ на NASA беше унищожен в атмосферата на Юпитер, като причините за това действие бяха сходни – да се избегне нежелано замърсяване на спътника Европа на най-голямата планета в Слънчевата система.

Финалът на „Касини“ ще бъде славен, макар че корабът буквално ще изгори в пламъците на славата, когато навлезе в по-плътните слоеве от атмосферата на Сатурн. Но така ще сме сигурни, че когато един ден отново поемем на изследователска мисия към Сатурн, ще заварим спътниците му „девствени“ и готови да бъдат проучвани такива, каквито реално са.
Затова "Касини" трябва "да умре".