13 март 2022 г.

Пътят на това откритие тръгва от... музиката. Роденият в Хановер през 1738 година Фредерик Уилям (Фридрих Вилхелм) Хершел е едно от десетте деца в семейството на беден еврейски музикант. Затова и младежките му години преминават в занимания с музика. Първо свири на обой във военен оркестър, а след като напуска армията се установява в курортния град Бат и се занимава с организацията на концерти. Хершел пише 24 музикални творби, не те му носят известност. От музикалната теория се запалва по математиката, тя пък го отвежда до оптиката и накрая до астрономията.

През 1773 година Уилям Хершел, поради това, че не разполага със средства, за да закупи телескоп, се заема сам да си го изработи. Полира огледала на ръка и сам сглобява уред за наблюдение на звездите. На 13 март 1781 година Хершел провежда поредното си наблюдение на слабите двойни звезди в съзвездието Близнаци. Късно през нощта забелязва, че една от тях е доста по-голяма от останалите. В началото Хершел приема новооткритото небесно тяло за комета, а липсата на опашка обяснява с това, че тя се движи право към Земята.
Последвалите месеци на наблюдения обаче показват, че това не е комета, а неизвестна до този момент планета от Слънчевата система и по-точно - седма поред, смятано от Слънцето. По размери обаче планетата е трета по големина след гигантите Юпитер и Сатурн.

Новооткритото небесно тяло Уилям Хершел назова в чест на благодетеля си - кралят на Англия Джордж III, който впоследствие финансира създаването на голям телескоп и обсерватория, тъй като сам е запален по астрономията. Но името Georgium Sidus (Звезда на Джордж) не се приема; вместо това планетата получава по-подходящото и приемливо название Уран. Кръстена е в чест на бога на небето, сина на богинята на Земята Гея и небесният баща Сатурн.

За откритието си Хершел още през същата година е избран за член на Лондонското Кралско общество и получава степен доктор от Оксфордския университет. Крал Джордж пък му отпуска и годишна пенсия от 200 лири.
С финансирането от краля Хершел построява най-големият за времето си телескоп с фокусно разстояние от 12 метра и диаметър на огледалото 126 см.





Освен планетата Уран Хершел открива още спътниците на Сатурн Мимас и Енцелад. Пръв докладва и за спътниците на Уран Титания и Оберон. Но и това не е всичко, което постига английският астроном. Всъщност, основните му работи са в областта на звездната астрономия. От наблюденията на двойни звезди, чиято цел е да се определят паралаксите им, Хершел стига до извода - новаторски за времето си, че съществуват звездни системи. Дотогава се смята, че двойните звезди само случайно са разположени на небосвода по такъв начин, че изглеждат близко стоящи.  Уилям Хершел води наблюдения и на мъглявини и комети, съставя детайлни описания и каталози (систематизирането им и публикуването им е дело на Каролина Хершел). А освен това Хершел достига до извода, че Млечният път е с формата на диск и Слънчевата система се намира в диска на галактиката.

Хершел открива и инфрачервеното излъчване, осъществявайки един гениално прост експеримент: разлага чрез призма слънчева светлина и веднага след червената област от видимата част на спектъра поставя термометър. Температурата, която отчита термометъра, се покачва, което означава, че върху термометъра действа светлинно излъчване, което не е достъпно за наблюдение от човешкото око.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...