Последната от рода на Тюдорите. Кралица Елизабет I

Наричат я Кралицата-девственица или Добрата кралица Бес, а времето, през което управлява, е определяно за златния век на Англия. 

Елизабет I се ражда на 7 септември 1533 година в кралския дворец в Гринуич. Дъщеря е на Хенри VIII и  втората му съпруга Ан Болейн. Кръщават новороденото момиченце в чест на майката на Хенри VIII. Получава и титлата принцеса на Уелс (т.е. наследница на трона), отнемайки я от доведената си сестра Мери, дъщеря на английския крал от първата му съпруга, с която се е развел по-рано. Мери отказва да се отрече от католическата вяра на майка си в полза на протестантството на баща си, затова я обявяват за извънбрачно дете и я принуждават да прислужва на по-малката си сестра.

Но само две години по-късно и самата Елизабет е обявена за извънбрачно дете, майка ѝ Ан Болейн е екзекутирана, а кралят се жени за новата си фаворитка. Хенри VIII успява да докара бройката на съпругите си до шест - с две се развежда, две са екзекутирани, една умира при раждане...

В крайна сметка Хенри VIII е наследен на трона от Едуард VI, синът му от третата му съпруга - Джейн Сиймур. Елизабет е в много добри отношения с брат си, но младежът е много болнав и на 16-годишна възраст почива от туберкулоза. Опитите на придворните да поставят на трона неговата братовчедка и годеница Джейн Грей не успяват. Тронът е зает от най-голямата наследница - Мери I, която по-късно заради предприетите гонения срещу протестантите ще бъде наречена Кървавата Мери.

Елизабет се оказва в центъра на сложни интриги и над главата ѝ надвисват много заплахи. Братовчедка ѝ, Джейн Грей, оказала се "кралица за няколко дни", е още по-оплетена в заговорите на роднините си, за което заплаща с главата си - екзекутирана е. Елизабет се опитва да живее тихо, без да привлича вниманието към себе си, но подозрителната ѝ сестра все пак я праща за известно време в тъмниците на Тауър. Но към края на живота на Мери, която умира бездетна, около Елизабет се събират все повече привърженици, които желаят да я видят на трона на Англия.

През 1558 година 25-годишната Елизабет става кралица. Народът обожава младата си кралица, която връща протестантството като основна религия в държавата (но и много мъдро разрешава на католиците да отслужват своите меси). С помощта на много добрите си съветници, и най-вече разчитайки на съветите на  Уилям Сесил, барон Бъргли, Елизабет I провежда активна политика, като поставя акцент върху икономиката - главната ѝ цел е развитие на промишленото производство и търговията.

В годините на управлението на Елизабет Англия се превръща във велика морска сила. Кралицата не само поощрява строежа на нови кораби, но покровителства и успешните морски търговци, както и пиратите, ограбващи корабите на испанците - врагът на Англия. Победата на английския флот над испанската Армада сломява морската доминация на Испания и ознаменува преминаването на лидерството в ръцете на Англия.



В политическия живот на държавата продължава укрепването на абсолютизма. Елизабет обаче така и не се омъжва, оставайки "кралицата-девственица" (поне официално). Не, че липсват кралски особи, предлагали ѝ ръката си и "половин царство". Но Елизабет I отхвърля всички предложения.

Властта на Елизабет е абсолютна, но ѝ се налага да води сложна битка с Мария Стюарт. Шотландската кралица е нейна братовчедка - Хенри VII се пада дядо и на двете. Но  Мария смята себе си за престолонаследник, а Елизабет, дъщерята на Ан Болейн - за "незаконно дете". Това противопоставяне се развива на фона на англо-шотландските войни и само по себе си е голям проблем. В крайна сметка Елизабет излиза победител и в тази битка, след като пленява съперницата си. Мария Стюарт е екзекутирана и по ирония на съдбата точно синът на обезглавената Мария Шотландска наследява английския престол от Елизабет - тъй като самата тя няма деца, предава трона на племенника си Джеймс I, който най-накрая успява да обедини под единна власт Англия и Шотландия. 

Последните години от живота на Елизабет I преминават под знака на влошаващото ѝ се здраве и постоянната загуба на близки до нея хора. През февруари 1603 година кралицата изпада е дълбока депресия и обзелата я меланхолия предвещава наближаващият ѝ край.
Елизабет I почива на 24 март 1603 година в двореца Ричмънд. Погребана е в Уестминстърското абатство.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>