13.8.17

Само на един хвърлей разстояние от оживената жп гара Термини в сърцето на Рим се вижда част от древна стена. Наричат я Стената на Сервий, защото се смята, че е построена през VI век пр.н.е. по времето, когато управлява предпоследният, шести от царете на Рим – Сервий Тулий. Но защитното съоръжение не е единствения принос към града от мъжа, за когото се говори като за последния справедлив и почитан цар на Рим. 

Въпреки че един ден става цар на Рим*, Сервий Тулий не произхожда от знатните фамилии във Вечния град. В повечето антични източници се посочва, че майка му Окрисия е представителка на етруската аристокрация и е съпруга на видния гражданин Сервий Тулий от Корникула – едно от градчетата, влизащо в състава на Латинския съюз, конфедерацията от около 30-тина държави и племена в областта Лациум, които се защитавали заедно в дните, преди да се появи Рим.
Историкът Тит Ливий в труда си “От основаването на града” (Ab Urbe Condita) пише, че петият римски цар Тарквиний Приск напада етруското градче  Корникула и го разрушава. Бащата на бъдещия римски цар Сервий Тулий е убит, а съпругата му Окрисия и синът им са отведени в плен. Окрисия е предадена като робиня на съпругата на Тарквиний – Танаквил.

Според изчисленията на експерти и историци, Сервий Тулий се ражда на 13 август без да е ясна точната година на раждането му, но се приема, че е около 598 г. пр.н.е. Майка му го кръщава с името на загиналия му баща. Разбира се, около раждането и изобщо около целия живот на Сервий Тулий повечето истории са обрасли с легенди и е трудно да се отдели фактологията от митичното. Детето израства в царското обкръжение на Тарквиний и според легендите, още в детските му години се проявява божественият му произход. Пак Ливий пише, че веднъж, докато момчето спяло, около главата му се появила огнена корона. Слугите се втурнали да загасят огъня, но Танквил видяла в това събитие божествено знамение и ги спряла. Когато момчето се събудило, пламъкът изгаснал и всички се убедили, че изобщо не му е навредило.

Римските хронисти твърдят, че Сервий, макар и роб, се превръща в любимец на всички в царския дом. Получава добро гръцко образование и още в юношеските си години се проявява и във военното дело. Тарквиний Приск му дава за съпруга своята втора дъщеря.

През 579 г. пр.н.е. Луций Тарквиний Приск е убит от синовете на предшественика си, Анк Марций. Легендата разказва, че наследниците на Марций предизвикват свада помежду си, а когато Приск излиза за да ги помири, му нанасят удар с бойна бухалка. Съпругата на царя е тази, която изиграва решаваща роля в живота на зет си. По съвет на Танаквил Сервий Тулий успокоява събралата се тълпа, че царят е ранен тежко, но ще се оправи. Така спечелва малко време, за да укрепи позициите си. Дни след това обявяват официално, че Тарквиний Приск е мъртъв и – според едни източници – Сенатът избира Сервий Тулий да го наследи на курулното кресло. Други източници посочват точно обратното – не Сенатът, а народът подкрепя избора на новия цар.

Останките от Сервиевите стени близо до жп гарата Термини в Рим
През 578 г. пр.н.е. Сервий Тулий започва управлението си с успешни военни кампании. Разширява границите на Рим на север, като завзема етруските градове Вейи, Чере и Тарквиния. След това обаче, като цяло годините на управлението му са смятани за мирен период в историята на областта Лациум. С името на Сервий Тулий римската традиция свързва реформите, които предприема, за укрепване на държавния строй в Рим. Създава т.нар. Сервиево законодателство.

Най-важна е центуриатната му реформа, с която родовите триби са преобразувани в териториални. Сервий Тулий разделя населението на Рим на 4 градски и 17 селски триби. Установява се, че в Рим живеят 25 000 граждани, способни да носят оръжие. Освен това Сервий Тулий въвежда плебеите в състава на римската община, а населението на града е разделено на 5 класи или категории, според имуществения ценз. Всяка класа трябва да поддържа определен брой войскови единици – центруии (стотни) и получава срещу това същият брой гласове в центуриатните комиции. Общо са създадени 193 центурии. Най-влиятелни стават 18-те центурии на 1-та класа и 2-та класа с 80-те си центурии. На практика, при гласувания, ако 1-та и 2-та класа гласуват еднакво, мнението на другите центурии на 3,4 и 5-тата класи не се вземат под внимание.
Някои историци предполагат, че по време на управлението на Сервий Тулий пролетариите и бедняците са отделени в 6-та класа, съставяща една центурия без право на глас и без задължение да служат.

Реформите довеждат до това, че е утвърдена аристокрацията по богатство, вместо аристокрацията по родство и наследяване. На база петте класи се установява и разпределението на римските войски на триарий, принципи и хастати.


Средновековен манускрипт, описващ
убийството на Сервий Тулий
Преданията говорят още, че по времето на Сервий Тулий завършва строежа на градската стена на Рим (Сервиевите стени), която опасва петте хълма със собствено управление и в допълнение включва Веминалския и Квириналския хълмове. Така Рим се превръща в града на седемте хълма (Septimontium). Археологическите разкопки обаче показват друго – стената е построена 200 години по-късно, през първата половина на IV век пр.н.е.

Сервий Тулий печели уважението на римляните най-вече с това, че се опитва да повиши благосъстоянието им. Смятат го за “народен” цар, защото по примера на Солон от Атина откупвал от робство бедняци и освобождавал клиенти от зависимостта им от техните патрони. Изобщо, плебеите в Рим го почитали като истинско божество. 

Когато Сервий Тулий става цар, синовете на предшественика му са още пеленачета. В опит да избегне съдбата, споходила Тарквиний Приск, царят опитва да се сближи с двамата му синове Луций и Арун. Решава да им даде за съпруги дъщерите си (и двете са кръстени Тулия). По-голямата и по-смирената от двете трябва да се омъжи за гордия Луций, а малката, но много честолюбива – за нерешителния Арун. По-малката от двете Тулии, пряко волята на баща си се омъжва за Луций Тарквиний, но първо осъществява заговор, чрез който убива Арун и по-голямата си сестра.

Реформите на Сервий Тулий му печелят уважение сред народните маси, но в същото време му създават врагове в патрицианското съсловие. Царят губи подкрепата на Сената. Възползвайки се от тази слабост, Луций Тарквиний първо подкупва сенаторите, а после свиква Сената в курията (правото да свиква заседания има само царят) и се провъзгласява за цар. По това време Сервий Тулий вече 44 години царува в Рим. За онези времена той е на преклонна възраст. Когато се явява на заседанието на Сената, за да прогони самозванеца, Тарквиний го блъска и старият цар пада на улицата, където е убит от привърженици на Луций. Легендата разказва, че собствената му дъщеря в пристъп на лудост прегазва тялото на баща си с колесница. От този момент наричат улицата Vicus sceleratus – “Злодейската улица”.

Тулия прегазва с колесница тялото на баща си. Картина на Жан Барден, 1795 г.
След смъртта му през 535 г. пр.н.е. Луций Тарквиний заема царската власт и получава когномена Горди. Луций Тарквиний е последният от царете на Рим. Управлението му е толкова противоположно по резултати от това на Сервий Тулий, че довежда в крайна сметка до края на монархията в Рим и установяването на републиката, която ще просъществува цели 500 години, преди Октавиан Август да положи началото на императорския период на Вечния град.

-----------
* След основаването на Рим от Ромул през 753 г. пр.н.е. градът е управляван от седем царе. Първи е Ромул, а след това властта преминава последователно в ръцете на Нума Помпилий, Тул Хостилий, Анк Марций, Тарквиний Приск, Сервий Тулий и последният римски цар Тарквиний Горди. Краят на монархията в Рим идва през 510 г. пр.н.е., когато след смъртта на Тарквиний Горди се установява републиканско управление.

0 коментара:

Публикуване на коментар