29 юли 2016 г.


На около 23 километра югозападно от съвременен Рим, в устието на река Тибър, се намират останките на Остия Антика, или просто Остия – древният пристанищен град на Рим.  В наши дни мястото се намира на около 2 километра навътре в сушата, но в антични времена, преди терените наоколо да бъдат пресушени и затлачени от наносите на реката, това място е правило Вечния град най-богатото място в света. Руините на Остия разкриват на специалистите много от архитектурните техники, използвани от античните строители. Частично оцелелите до наши дни фрески и мозайки са безценни не само за археолозите, но и за специалистите по античните изкуства.

С помощта на съвременните технологии и като използват достъпните им данни от исторически и археологични източници, специалистите по компютърна анимация от Altair4 Multimedia са опитали дигитално да възпроизведат пристанищният град Остия Антика. Ето и резултатът от опита им:


И още едно видео, което е дело на Colonia Ostiensis. То се опитва да покаже мащаба на града, който по време на разцвета на Римската империя през II век вероятно е населяван от около 50 000 души.


Легенди и история – X – IV век пр.н.е.


Според някои легенди и предположения, изказани от автори като Ливий и Цицерон, Остия вероятно е първата римска колония – римско градче, което трябва да осигури и закрепи владенията на Вечния град в новозавзети територии. Традиционно четвъртият римски цар Анк Марций се свързва със създаването през VII век пр.н.е. на поселението, намиращо се само на 20-тина километра от Рим (и което служело за пристанище в устието на река Тибър). Интересното обаче е, че историята на Остия започва още по-назад във времето, дори преди възникването на Рим. Открити са доказателства, че в ранно желязната епоха областта е била дом за жителите на малко поселение, датиращо от около Х век пр.н.е.

При всички случаи, археологичните доказателства сочат за най-старо в Остия наличието на castrum (римско отбранително съоръжение, каструм, служещо за отбрана на малки територии), изграден в периода между 396 и 267 година пр.н.е. Издигнато е по всяка вероятност като защитно съоръжение срещу набезите на местни пирати. Комплексът е с размери около 300 х 200 метра. Обграждала го е стена от големи парчета туфи и по класическата за римските укрепления схема е пресичан от две централни улици, водещи към четирите посоки.

Средният период на републиката – III – II век пр.н.е.

Обществен тоалет
Около III век пр.н.е. Остия започва да се трансформира в основната морска база на Рим. Римските първенци превръщат мястото в седалище на един от официалните командващи на римската флота – т.нар. quaestor Ostiensis. Достатъчно е да се спомене, че ролята на квестор остиенсис е решаваща в разгара на Пуническите войни, когато и самата Остия се превръща в стратегически важно за Рим пристанище.

С разгрома на Картаген през II век пр.н.е. обаче отпада необходимостта от поддържането на силен военен флот и Остия отново се превръща в търговски пристанищен град. Решението в полза на икономическите изгоди се оказва повлияно и от притока на население, обусловен от военните успехи на Рим. Така Остия се превръща в основното пристанище и “водната порта” на Вечния град, където пристигат безценните за изхранването на разрастващия се Рим пратки от жито и всякакви други стоки от Сицилия и Сардиния. Службата на квестор Остиенсис придобива “по-цивилен” профил – човекът, длъжен да държи под контрол търговията със зърнени храни.

Политика и култура - I век пр.н.е. – I век от новата ера
Театърът на Остия, изграден от Марк Агрипа
По време на гражданската война през 87 г. пр.н.е. Остия става арена на кървави сблъсъци между силите на двамата “големи” на деня – Гай Марий срещу Сула. Легионите на Марий обсаждат града, а след като го превземат, разграбват всичко, до което могат да се докопат. 18 години по-късно (69 г. пр.н.е.) пирати също превземат и ограбват града, като освен това унищожават и голяма част от републиканската военна флота, която е на пряко подчинение на консулите на Рим. В този момент на сцената излиза Помпей Велики, който по силата на Lex Gabinia създава нов флот, с който разгромява пиратите.

След настъпването на относително спокоен период в живота на римската република, в Остия започват да се реализират някои нови проекти. Допълнително е изградена и нова отбранителна система. Въпреки че разполага със статут на римска колония, градът продължава да се управлява пряко от Рим поне до 63 година пр.н.е. С приключването на изграждането на новите отбранителни съоръжения, Остия се сдобива и със собствен управител. Към символичното преминаване на “самостоятелно управление” са добавени изграждането на местна общинска сграда и няколко храма.

Но едва по времето на Марк Випсаний Агрипа, дясната ръка и незаменимият помощник на Октавиан Август, Остия се превръща в истински “цивилизован” град. В 12 година е изграден театър с трибуни за 3000 души. При строежа му не е щаден материалът – целият е облицован със скъп мрамор, което е показателно за статута на Остия по това време. Веднага след това се изгражда и достоен за богатото градче Форум и Капитолий – храм, посветен на Юпитер. Построена е дори и синагога. Към края на I век, по времето на управлението на Веспасиан, стените на града са трансформирани да служат и като акведукт, снабдяващ целия град с течаща питейна вода. Длъжността на квестор Остиенсис придобива ново значение и вече започва да се нарича procurator annonae – “Прокуратор по зърнените запаси”.

Проектът “Портус” и робите – I – III век
Руините на Остия Антика
В средата на I век император Клавдий започва грандиозен строеж на ново пристанище, на няколко километра северно от града. Изграждането на новото съоръжение се налага, защото старото пристанище Остия вече не може да обслужва нарасналия брой на корабите, снабдяващи със стоки и зърно бурно разрастващия се Рим. Проектът на Клавдий превръща цялата област в пристанищен “квартал”, в който има дори изграден изкуствен остров, наречен Isola Sacra (или Свещения остров). Новият комплекс, известен като Портус, има свой собствен фар, а новоизграденият воден басейн предлага на корабите много по-добра защита от откритие води на морето.

Двата пристанищни комплекса изстрелват Остия до ранга на “имперско пристанище”. Човекът, натоварен с управлението им, вече се нарича procurator Portus Utriusque (т.е. “управляващ и двете пристанища прокуратор”).

Разцвета на Остия продължава до ранните години на III век. Огромният скок в товарооборота на пристанищния комплекс съвпада и със значително увеличаващите се бройки на робите, докарвани в Остия от различни краища на света. Според различни оценки, около 17 000 от 50-хилядното население на града в неговия най-голям разцвет, са били роби. Те не само обслужват нуждите в домовете на господарите си, но са и основната работна ръка в пристанищата и складовете към тях. Градското население на Остия представлява пъстра картина от роби, средна ръка работници и занаятчии, пристигнали от далечни страни мигранти в търсене на нови възможности… В града живеят хора от различни националности, дошли от Галия, Северна Африка, Испания и дори от Египет и Сирия. Последните са предимно търговци и прекупвачи на всякакъв вид стоки.

Упадъкът на Остия – след IV век

За жалост, по времето на император Константин Велики Портус, както и целият район около Остия са обединени в новосъздадения независим град Civitas Flavia Constantiniana. Регионът започва да се развива като “промишлена зона” за сметка на експлоатацията на пристанищната инфраструктура, а някогашната Остия постепенно се превръща в “жилищен квартал”, застроен с типичните римски domus (големи жилищни постройки). Основно са притежание на търговците, които имат бизнес в Портус.

Но в ход вече са процеси на упадък, които макар и бавно започват да дават отражението си. Привилегированата доскоро Остия се превръща в “нормален” римски провинциален град, в който още по-отчетливо се усеща голямата разлика с лудешкия ритъм на Портус. През 410 година, когато нахлуват готите и аланите, превземат Портус, но оставят непокътнат Остия – градът просто няма какво ценно да им предложи. И така към края на V век спира да работи главния акведукт, символично прекъсвайки “живителните потоци” вода към града. Остия се превръща в последната крепост за прочутия пълководец от Източната римска империя Велизарий, който през 537 година защитава тясната крайбрежна зона (и останките от Портус) от набезите на готите. Последната твърдина на отбраната му става прекрасният, облицован с мрамор театър, изграден някога от Агрипа.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...