Безпрецедентна находка на южното крайбрежие на Израел може да даде на археолозите ключа към разгадаването на произхода на една от най-известните от библейските разкази народност, но едновременно с това и един от най-загадъчните народи – филистимците.
Край стените на древният град Ашкелон, принадлежал на филистимците между XII и VII век пр.н.е. е открито първото по рода си в археологическите разкопки в региона голямо гробище.
През последните малко над 100 години учените са успели да идентифицират пет от главните града на филистимците. Установени са и артефактите, характерни за тяхната култура. Но до този момент на науката са известни едва няколко погребения, идентифициращи този народ.
Казано по друг начин, археолозите разполагат с много керамика, но едва с няколко човешки останки.
В новооткритото гробище са намерени останките на над 211 индивида. Находките датират от XI – VIII век пр.н.е. Археолозите се надяват, че това ще им даде възможност да отговорят на няколко ключови въпроса относно произхода на филистимците, както и как точно са били асимилирани в местната култура.
Преди това откритие, без гробищата на филистимците край големите им антични градове, правеше догадките на учените относно погребалните им практики – а от тях може да се съди за произхода им – достоверни толкова, “колкото и мита за Джордж Вашингтон, който отсякъл черешово дърво”, цитира ВВС думите на Лоурънс Стаджър, професор по археология в Харвардския университет, който през далечната 1985 година е начело на експедицията на Левон Леви, извършила разкопки в Ашкелон.
"Търсенето [на гробището] не даваше никакви резултати, затова и археолозите почнаха да се шегуват, че филистимците са погребвали мъртвите си като викингите – в морето, затова и не откриваме нищо”, обяснява Асаф Ясур-Ландау, археолог от Университета в Хайфа, който е шеф и на проекта Tel Kabri.
В библейските разкази филистимците са сред най-големите “злодеи”. Тази група от “необрязани” хора контролирала крайбрежните райони, които днес са в Южен Израел и Ивицата Газа. Постоянно воювали с израелтянските си съседи, като дори пленяват за известно време Кивота на завета – свещената за израелските племена реликва, в която се пазят (според Библията) плочите със заповедите, които Господ дал на Мойсей. “Подлата” Далила, която излъгала героичния Самсон и му отрязала косите, от които черпел силите си, също е филистимка. Филистимец е и гигантът Голиат, който карал войските на първия израелски цар Саул да треперят от страх, преди младият и неизвестен до този момент овчар Давид да го повали с точен изстрел от прашката си.
В археологичните записи филистимците за пръв път се появяват в началото на XII век пр. н.е. Пристигането им е белязано с появата на артефакти, говорещи аз една забележително по-различна нова култура по тези места. Сред откриваните артефакти са характерната керамика, която е по-близо до античната гръцка традиция; използването на егейско – вместо семитско – писмо, както и това, че са консумирали свинско месо (и нормалното за това време – кучешко месо). В няколко откъса от Библията се споменава, че филистимците пристигнали от “земята на Кафторитите”, т.е. съвременен остров Крит.
Мнозина от изследователите свързват филистимците с подвизите на т.нар. Морски хора – загадъчна конфедерация от племена и народи, господствали из водите и крайбрежните райони по цялото Източно Средиземноморие в края на късната бронзова епоха около XIII – XII век пр.н.е. На релеф в погребалния храм на фараона Рамзес III е показана битката на египтяните срещу Морските хора, случила се около 1180 г. пр.н.е. На релефа са записани наименованията на някои от племената от Морските хора, сред тях и това на пелесетите, изобразени с характерни шапки на главите и облечени с поли.
Вероятно по това време пелесетите се установява около Ашкелон, който вече от векове е голям пристанищен град в Ханаанските земи. Установяват властта си и в други четири големи града – Ашдод, Екрон, Гат и Газа – и така регионът става известен в библейските сказания като земите на Палесту, откъдето идва и съвременното наименование Палестина.
Родните места на Морските хора обаче също са неустановени към момента. Учените, които асоциират установяването на палесетите с филистимиците, смятат, че откриването на гробището ще помогне в намирането на отговора и на тази археологическа загадка.
Други експерти обаче смятат, че корените на филистимците са далеч по-комплицирани. Арен Маеир, археолог в Университета Бар-Илан, който ръководи вече две десетилетия разкопките в друг голям град на филистимците – Гат, определя тази народност като една “сборна” култура, в която влизат много групи от хора от различни региони на Средиземноморието – включително и пиратски племена – и които са се заселели в земите на Ханаан едновременно с коренната ханаанска популация.
Повечето археологични и текстови доказателства насочват хипотезите в посока Егейския произход на филистимците. Преди откриването на гробището край Ашкалон обаче, учените не разполагат с достатъчно човешки останки за изследване, които по категоричен начин да може да се определят като “филистимски граждани”.
Експедицията на Леон Леви извършва разкопки край Ашкелон от 1985 година. Но едва преди няколко години пенсиониран служител на израелските власти разказва на екипа археолози, че си спомня за открити погребения на филистимци извън северната стена на античния град. По спомените на служителя това е станало в началото на 80-те години по време на изкопни работи.
По време на археологическия сезон през 2013 година учените решават да извършат тестови изкопни работи в района край стената, но все така не откриват нищо съществено. В края на последния ден от сезона, само половин час преди багеристът, който помага в изкопните работи да приключи смяната си, Адам Ая, помощник-уредник в Харвардския семитски музей и ръководител на екипа, извършващ тестовите изкопи, се оказва пред празна дълбока 3 метра дупка. Разочарованието го подтиква да настоява изкопните дейности да продължат, докато не ударят на скалната основа.
Вместо това обаче, багерът удря нещо, което прилича на останки от кости. Ая се спуска с коша на багера в ямата, за да разучи отблизо и открива човешки зъб. “Когато открих зъба, знаех, че в този момент нещата са се променили”, спомня си ученият.
Проучването на гробището продължава и през последния археологичен сезон, който приключи на 8 юли тази година. До тук са открити останките на повече от 211 души.
Разкопките разкриват погребални практики, които съществено се различават от тези на ранните ханаански племена или съседните юдеи. Вместо да поставят телата на починалите в погребални камери, а година по-късно да събират костите и да ги погребват на друго място (“вторично погребение”), индивидите в гробището край Ашкелон са погребани в индивидуални гробове или в групови гробници и останките им не са местени. Идентифицирани са и няколко кремации.
За разлика от египтяните, филистимците са поставяли в погребенията много малко предмети. Някои от починалите са положени с малко накити, край други са открити фрагменти от керамика или малки съдове, в които някога вероятно е имало парфюм.
Сред останките само няколко са на деца. Погребенията им са извършени върху “одеала” от натрошена керамика. Археолозите са предпазливи и казват, че е още твърде рано да се определи, дали тези погребални практики имат някакви връзки с култури от региона на Егейско море.
В момента международен екип от специалисти извършва ДНК-анализ, изотопен анализ и биологични проучвания, с които ще се опитат да определят произхода на хората, погребани край стените на античен Ашкелон. Ще се търси и връзката им с други групи, населявали региона. Погребенията обаче се отнасят до време, отдалечено на два века от момента, в който филистимците пристигат по тези места. За този период са се сменили няколко поколения, а и културният обмен и сливане си е казал думата, затова учените не очакват лесно да се сдобият с отговор на въпроса, откъде точно са дошли филистимците.
В края на IX и през VIII век пр.н.е. някои от другите градове на филистимците са унищожени, но Ашкелон процъфтява чак до нашествието на Вавилон. Градът пада под властта на вавилонския цар Навуходоносор през 604 г. пр.н.е. В крайна сметка градът е превзет и попада под властта първо на финикийците, последвани от гърците, римляните, византийците и кръстоносците. Накрая през 1270 година е окончателно унищожен от нахлулите мюсюлмански владетели на Египет – мамелюците.
На 11 юли в Израелския музей се открива изложение, в което археолозите ще покажат находките от трите десетилетия разкопки край античен Ашкелон.
Предстоят обаче години – ако не и десетилетия – на проучвания на артефактите, открити наскоро в гробището край Ашкелон.
Онова, което науката знае днес за филистимците се базира предимно на разказите на техните врагове, с които са воювали и са се избивали взаимно. След новата находка учените ще получат възможността да научат историята на загадъчните филистимци по онова, което те лично са оставили след себе си – “разкази”, които съвременните научни методи могат да “прочетат”.
0 коментара:
Публикуване на коментар