26 юни 2021 г.

След падането на Теночтитлан активността на испанските конкистадори рязко нараства. Те са убедени, че в Новия свят зад всяка планина се крият още и още индиански градове, претъпкани със злато. Освен Кортес, още един испански конкистадор може да се похвали със споходилият го късмет – Франсиско Писаро, който със своя малоброен отряд завоюва цялата империя на инките.

Завоюването на инките е свързано с много странни събития – малоброен отряд испанци успява да покори неимоверно превъзхождащ ги по численост и сили народ. Каква е причината за рухването на инкската империя? Християните смятали, че в това има намеса на Божието провидение, „върнало“ езичниците-индианци в лоното на светата църква. Дали обаче наистина са се случили всички ония мистични знамения, описвани от испанците, или просто в последствие са били измислени като легенда? За да бъде освободен, вождът на инките Атауалпа, подобно на Монтесума, заплаща огромен откуп. Но и това съкровище потъва незнайно къде.

Франсиско Писаро, мрачният рицар от епохата на испанските завоевания в Новия свят, е един от най-характерните и – заедно с Кортес – с най-голям късмет представители на конкистадорите. Ражда се около 1475 година (без да се знае с точност кога). Произходът му още приживе е описван като „тъмен“, за да не излезе на бял свят, че Писаро е извънбрачно дете. Баща му е обеднял офицер от пехотата, майка му – селянка, която го изоставя още след раждането.



По времето на великия поход, т.е. през 1532 година, Писаро вече наближава шестдесетте, като последните над 20 години прекарва в земите на Новия свят. Той, както и много други „войници на съдбата“, е примамен в новооткритите земи от жаждата за бързо забогатяване и власт. Писаро бързо се сдобива с известност и авторитет сред тамошното общество от авантюристи – името му е познато на континента от Мексико до Панама. Конкистадорът участва в много от разбойническите набези, например в известната експедиция на Балбоа. Но златото, което бива изтръгнато от местните по време на тези грабителски походи, винаги мистериозно изчезва.

Франсиско Писаро се ползва със славата на човек, който не знае какво е милосърдие, нито пък умора, униние или страх; с две думи – смел и храбър, но без капка морал човек. Понятията приятелство, вярност или честна дума за него не съществуват. Смята, че доверие може да се гласува само на силна воля, решителност и оръжие, но в никакъв случай на човек, освен в случаите, когато с този човек те свързват някакви общи интереси.

През 1502 година в Испания се носят слухове за съществуването в Новия свят на приказно богати градове. Тогава Писаро отплава за Южна Америка в експедиция, водена от Алонсо де Охеда. През 1520 година испанците, живеещи в Новия свят научават за успехите на мексиканският завоевател Кортес. Писаро също мечтае за подобно по мащаби завоевание, само че той смята да се отправи не на север, откъдето Кортес вече е ограбил всичко, а да тръгне на юг и там да открие страната на златото – легендарното Елдорадо. Само че за целта са му нужни пари, а за годините, прекарани в Южна Америка той не е успял да събере необходимите му средства за вербуването на армия и закупуването на нужната екипировка за подобна експедиция. Съдбата го среща с двама души. Единият – Диего де Алмагро, е стар морски вълк, изпитан воин и е с десетина години по-стар от Писаро. Алмагро оставя у хората впечатление, че е опитен пират и надежден помощник в „по-тъмните“ начинания. Парите за бъдещата експедиция обаче идват от другият съмишленик – Ернан де Лука. В качеството си на свещеник в испанската колония в Панама, Лука забогатява и търси начин как да вкара парите си в доходоносно предприятие.

През следващите години тримата съидейници, събирайки малка частна армия, извършват две сравнително големи експедиции в южно направление, към тихоокеанските брегове на Централна Америка. Първата експедиция изобилства от премеждия, но не носи голям късмет. Походът започва на 14 ноември 1524 година от Панама, но на следващата 1525 година авантюристите са принудени да се върнат обратно. Пътуването е съпроводено с големи материални щети и човешки жертви. Единственото, което е положително като резултат, това са сведенията за съществуването на юг на огромна империя, наричана Биро, или Перу, където – според слуховете – купища злато очакват да бъдат открити. Тримата съзаклятници са обсебени от желанието да открият тази страна. Според доклад на Хуан де Самано, секретар на Карл V, за пръв път наименованието Перу се среща през 1525 година, в документи, свързани със завършването на т.нар. първа Южна експедиция на Франсиско Писаро и Диего де Алмагро.



На 10 март 1526 година тримата подписват договор. Преподбният отец де Лука отново се заема с ролята на финансист. Успява да събере – никой не се интересува как и от къде са парите – двадесет хиляди златни испански песо, внушителна за времето си сума и я предоставя на съдружниците си по договора.
В споразумението тримата поделят между себе си далечната империя, чието местонахождение все още не им е известно. Не им е известно и с каква сила и колко голяма е въпросната империя, нито пък знаят до колко успешно ще е завоюването ѝ. Да не говорим, че мнозина изобщо са се съмнявали, че подобна империя съществува.


Триумвиратът се договаря за следното: де Лука дава парите, Писаро и Алмагро поставят на карта живота си и този на отчаяните авантюристи, които успяват да наемат под знамената на частната си армия. В случай, че делото им успее – нещо, в което нито един здравомислещ човек в Панама не вярва, тримата ще си поделят съкровищата на империята в такова съотношение, в което им се паднали парчетата просфора, разчупена от падре де Лука при освещаването на договора, сключен между тримата.

Успяват да съберат армия от около сто и шестдесет авантюристи и поемат на път. Писаро отплава през 1526 година заедно с Алмагро и Бартоломю Руис, посещавайки по пътя града на инките Тумбес, а после се завръща в Панама. Експедицията е по-успешна от първата. Достигат до бреговете на империята на инките и дори навлизат в територията на бившето кралство Кито. Там Писаро попада на информация, която е много ценна за замислите му. Научава, че в империята цари смут и борба за власт, и че това я раздира отвътре. От местните научава и за големите количества сребро и злато, украсяващи градините и храмовете в подземните градове-храмове на инките.
Разбирайки, че са необходими много големи сили, за да бъде подчинена такава империя, Писаро през пролетта на 1528 година се връща в Испания. Заедно със спътника си Педро де Кандиа идва в Европа, за да доложи на император Карл V за резултатите от разузнавателните си експедиции, както и за плановете и надеждите си. През лятото на 1529 година Писаро се среща в Толедо и с Ернан Кортес.

Писаро разказва в двора на Карл V за несметните съкровища на инките, които смята, че могат много лесно да бъдат заграбени. Карл Vдава на Писаро титлата губернатор на всички земи, които той успее да завоюва и постави под свой контрол.

Писаро се явява в кралския двор много навреме. Свещената Римска империя на Карл V, над която „Слънцето никога не залязва“, за кой ли път изпитва сериозен недостиг на пари. Много пари.



В началото на 1531 година Писаро поема на път за своята трета експедиция за завоюването на империята на инките. Писаро подробно изучава сведенията, с които разполага за империята. Научава, че върховният инка разполага с армия, достигаща до 200 000 души. Наясно е, че войните на инките са много добре подготвени, но не разполагат с никакво сериозно оръжие.

По времето, когато Писаро се появява във владенията им, инките тъкмо излизат от кръвопролитна гражданска война. След смъртта на владетеля Гуаин Капак страната е поделена на две части. Двамата сина на вожда – Атауалпа и Уаскар са новите владетели. Уаскар получава по-голяма част и разполага с повече войска, но брат му Атауалпа решава да превземе столицата Куско и да стане върховен инка. Начинанието му успява.

Когато до Атауалпа достигат сведенията, че испанците са навлезли в територията на империята му и разграбват села по пътя си към столицата, върховният инка събира многохилядна войска и поема на поход срещу завоевателите. Писаро научава за военните приготовления на инките, но въпреки това продължава по тесните пътеки на Андите към Куско. Отрядът, който води със себе си, наброява 110 добре въоръжени пехотинци и 67 кавалеристи. Разполага и с леки оръдия.

Писаро оства учуден, че индианците не защитават планинските пътеки и проходи. На 15 ноември 1532 година испанците безпрепятствено се добират до изоставения от местните град Кахамарка и се барикадират в него. Пред града вече е лагеруват десетките хиляди войни на Атауалпа.

Писаро постъпва по примера на Кортес – коварно и решително. Кани Атауалпа на преговори, прекрасно разбирайки, че инките смятат своя вожд за полубог, който не може да бъде дори докоснат от смъртен. На 16 ноември Атауалпа, съпроводен от няколко хиляди леко въоръжени воини, без доспехи, тържествено влиза в лагера на испанците. В онзи момент той наистина не се е страхувал от испанците.

Писаро обаче е разчел действията си до най-малките детайли. Изобщо не се е канил да води преговори. Целта му е да нападне неочаквано охраната на вожда на инките и да вземе в плен Атауалпа. Атаката на конкистадорите успява – изненадата им помага и в завързалото се кратко сражение, единственият ранен се оказва самият Писаро. Вестта, че Великият инка е пленен, докарва до ужас хилядите от армията му. Недоволните от него веднага въстават. Огромната империя се оказва в безвластие и анархия. А това е от полза за испанците.

Инките заплащат огромен откуп в злато и сребро за пленения си вожд. Въпреки това, Атауалпа е убит на 26 юли 1533 година. Междувременно братът на Франсиско – Ернандо Писаро – с 20-тина конници и няколко пехотинци се отправя в търсене на съкровищата на върховния инка. Не успяват да ги намерят, но попадат на подходящо място, където испанците основават град Лима – днешната столица на Перу.



Начело на разпокъсаната, но вече покорена империя, Франсиско Писаро поставя сина на Уаскар – Манко Капак. През 1536-37 година Манко Капак обединява инките и ги вдига на бунт срещу испанските завоеватели. Когато Диего де Алмагро се завръща през април 1537 г. от похода си в Чили, въстанието вече е обхванало голяма част от страната и испанците търпят поражения. Половин година индианците обсаждат Куско, който се защитава от малка група конкистадори, начело с тримата братя на Франсиско Писаро – Ернандо, Гонсало и Хуан. В голямо сражение Алмагро разбива въстаниците. На 18 април освобождава Куско, но задържа под стража двамата братя на Писаро. Третият – Хуан, е убит по време на отбраната. Гонсало успява да избяга, а Ернандо е освободен, след като Франсиско се покайва.

Нов конфликт между Писаро и Алмагро възниква на следващата година. Алмагро се опитва да създаде своя губерния в южната част на Перу, но Писаро заедно с двамата си оцелели братя го разбива в битка при Лас Салинас. Алмагро е пленен и екзекутиран. Оцелелите приятели на Алмагро цели три години кроят планове и подготвят отмъщението си. На 26 юни 1541 година случаят им предоставя нужната възможност. Съзаклятниците нахлуват в дома на Писаро в Лима и го убиват, заедно с няколко от най-верните му поддръжници.
Така завършва живота си покорителят на империята на инките – безскрупулният Франсиско Писаро.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...