 |
| Три черепа от праисторическата стоянка от Долни Вестонице (около 29 000 години пр.н.е.) |
Мащабно проучване разкрива генетичната история на европейците от времето на последния ледников период
Съвременният човек обитава в Европа отпреди най-малко 45 000 години. Дори когато масивните ледени полета запълзяват към южните части на континента преди около 20 000 години и превземат почти цялата му територия, част от хората все пак успяват да се пригодят към живота в по-тежките условия. Все още обаче, остава неизяснено как точно са повлияли променящите се климатични условия върху човешките популации, особено по време на този период, съвпаднал с момента, когато хората правят първите си стъпки в Европа.
Ново изследване, чиито резултати са публикувани в статия за списание Nature, разкрива как миграционните потоци са повлияли върху формирането на генетичната структура на европейците. Екипът от учени е установил, че най-ранните заселници на континента имат съвсем малък принос за генетичния фонд на съвременния европейски човек. С най-голям принос в гените на европейците се оказват онези хора, мигрирали на континента преди около 35 000 години. Смята се, че те са били представители на т.нар. Оринякска култура и съвременните европейци могат да проследят генетичните си връзки точно до тези заселници на континента.
 |
Може би така са изглеждали ранните
праисторически заселници на Европа.
Рисунка на Stefano Ricci
|
Изследователите са анализирали генома от останките на 51 праисторически европейски предци на съвременните хора, които са живели преди между 45 000 и 7 000 години. Оказва се, че най-ранните заселници на континента са оставили съвсем малко генетични спомени за себе си в гените на съвременния човек. Заменени са от представителите на Оринякската култура, които обаче, на свой ред са били изтласкани от друга група, чиито представители са известни като Граветска култура. В допълнение към това, учените установяват нещо още по-любопитно. Част от “оригиналните” представители на Оринякската култура са останали да живеят в югозападната част на Европа. Когато преди около 19 000 години преминава пиковият момент в последния ледников период, тези оцелели “оригинални ориянкски хора” отново се разселват по целия континент, заселвайки се на отстъпените от ледовете територии.
Проучването е установило също и връзката между ранните представители на съвременния човек и неандерталците. Двата човешки клона населяват съвместно континента в продължение на няколко хилядолетия, докато неандерталците не изчезват преди около 40 000 години. Учените потвърждават, че в гените на съвременния човек са се съдържали между 3 и 6% от генотипа на неандерталците, като с течение на времето процентът е намалял до съвременните 2%. Това заключение съответства на по-ранните, според които двата вида са се кръстосвали през краткия период от време, преди изчезването на неандерталците.
Резултатите от проучването отново показват сложният, съпроводен от приливи и отливи в числеността на популациите е бил периода на заселване на съвременния човек в пределите на Европа. И още: въпреки че предците на съвременният човек са се заселили на континента преди десетки хиляди години, най-ранните заселници не са успели да предадат на съвременния човек много от гените си, а в същото време гените, които сме наследили от неандерталците постепенно са намалявали. По-важното е, че намаляването на генетичното наследство от неандерталците се е случвало не заради “размиването на кръвните връзки” с тях, а в следствие на естествения отбор: най-вероятно гените на неандерталците са довеждали до нарушения в психическото и физическото развитие на “мелезите” и с времето са били “отмити” от популацията.
0 коментара:
Публикуване на коментар