Йерийският църковен събор, узаконил терора на иконоборството

През 20-те години на VIII век в християнската църква започва процес, който историците наричат иконоборство. Религиозно-политическото течение, което се противопоставя на ширещото се и придобиващо мащабите на идолопоклоничество преклонение пред икони и реликви, започва от забраната на император Лъв III от 726 година. Позовавайки се на светото писание “…4. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; 5. не им се кланяй и не им служи, защото Аз съм Господ, Бог твой, Бог ревнител, Който за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят,…” (Изход, 20:4-5) Лъв III забранява поклонението пред икони и свети реликви под страх от най-жестоки наказания.

Унищожаването на икони, мозайки, стенописи и статуи обаче приема плашещи размери по времето на управлението на император Константин V. На 10 февруари 754 година византийският император свиква в Йерия (предградие на Константинопол) църковен събор. Християнските йереи, начело с митрополит Теодосий, трябва да обсъдят и решат въпроса със забраната за почитане на икони и поклонението пред свети мощи.

Според легендата, Константин V "се прочува" още като пеленаче. По време на светото му кръщение, се... изаква в купела със светена вода. От там идва и нарицателното Копроним, с което остава в историята. (Според по-меката версия, политиката му на враждебност и насилие към част от Църквата му спечелва ругателното прозвище „Копроним“ (от kopros „фекалии“, и onoma „име“; буквално - „Лайнозвани“).



Дали неприязненото отношение на Константин V към църковните служители води началото си още от детските му години или не, не е съвсем ясно. Но фактите за случилите се в последствие трагични събития са налице. Тук оставяме настрана деветте похода, които Константин V предприема срещу българските земи. Византия успява да нанесе сериозни поражения на България и вероятно само смъртта на императора дава възможност на държавата ни да се закрепи.

Разрушаване на манастир по заповед на Константин V Копроним. Страница от "Манасиевата летопис"

Да се върнем към събора от Йерия. Висшите църковни сановници официално узаконяват унищожаването на икони, провъзгласяват ново определение на вярата, като в същото време не допуска правата на църквата да бъдат нарушавани под предлог изземване на имущество във връзка с идолопоклонничеството.

Все пак, решенията на събора са насочени пряко срещу духовенството, най-вече срещу монасите, докато миряните не са толкова жестоко преследвани за почитането на икони. Забраните на събора предизвикват бурна реакция от страна на духовенството, на което императорът отвръща с не по-малко страховити мерки. Разрушени са десетки манастири. Земите им са конфискувани. Хиляди монаси са измъчвани, изтезавани и хвърлени в тъмници. За да избягат от преследванията монасите, привърженици на поклоненията пред икони, търсят спасение извън пределите на Византийската империя.



По-късно, по време на VII Вселенски събор от Никея (Вторият Никейски събор), проведен през 787 година, съборът от Йерия е обявен за нелегитимен, “грабителски” и решенията му са напълно анулирани. Новата вълна гонения срещу почитането на иконите и реликвите започва с възкачването на византийския престол на Лъв V, който отново се обръща към решенията на събора от 754 година.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>