Земетресението, погубило десетки хиляди и родило нов архитектурен стил

В първите дни на 1693 година Сицилия е разтърсена от мощен трус. Първо, на 9 януари силно земетресение стряска жителите на острова. Жертвите са около 2-300 души, а за разрушения се споменава само на отделни сгради. Два дни по-късно, на 11 януари, следва нов, по-мощен трус, който буквално срива цялата югоизточна част на острова.

Според данни от хрониките от онова време, земетресението става причина за смъртта на между 60 и 100 хиляди души. Най-силно са засегнати югоизточната част на Сицилия, Южна Италия и дори Малта. По оценки на съвременната наука, трусът, случил се около 21 часа местно време, е бил с магнитуд 7,4 по скалата на Рихтер. Епицентърът му е позициониран на територията на Вал ди Ното.

В документи от онова време детайлно са описани и двата труса от януари 1693г. В “An Account of the Earthquakes in Sicilia,…” се упоменават всички засегнати в региона градове, като са посочени данни за населението им преди и след големият трус. В разположеният в подножието на вулкана Етна град Катания почти 2/3 от населението загива.

Земетресението е квалифицирано от степен XI по скалата на Меркалий, с която се измерва интензитета (а от там и разрушителната сила) на трусовете. В хрониките е отбелязано, че “земята се люлееше дълго – до 4 минути”. Пак по сведения на преживели бедствието, имало е и цунами, което помита крайбрежните райони в Йонийско море. На места височината на вълните може да е достигала и 8 метра, а в района на Маскали водите навлезли на 1,5 километра навътре в сушата.

Няма данни обаче трусът да е предизвикан заради активност на вулкана Етна. Учените са на мнение, че бедствието е предизвикано от тектоничните движения в областта.

Поради това, че почти всички градове във Вал ди Ното са разрушени, изграждането им наново води до зараждането на нов стил в архитектурата, наричан понякога “сицилианско бароко”. Късните барокови градове от Вал ди Ното днес са вписани в списъка за Световното наследство на ЮНЕСКО.