3 януари 2022 г.


Джон Толкин е смятан за основоположник на фентъзи жанра. Той създава образите на елфи, магьосници, гноми и още куп митични същества в онзи им вид, в който са станали “канонични” във възприятията ни. Той измисля хобитите и разработва езика на Средната земя – вълшебният свят, в който се развиват събитията в книгите му “Хобит”, “Властелина на пръстените” и разбира се, трудът на живота му – “Силмарилион”. 

Джон Роналд Руел Толкин се ражда на 3 януари 1892 година в Блумфонтейн в Южна Африка. Три години по-късно с майка си и по-малкия му брат пътуват за Англия на гости на леля си. Докато са на Острова пристига новината, че баща му е починал от инсулт. Майката и двете ѝ деца се установяват в малкото селце Сеърхол. Стремежът на вдовицата Толкин е да даде много добро образование на децата си. Учи ги на латински, гръцки и френски; преподава им рисуване и калиграфия, но набляга и на останалите точни науки.

Майката на Толкин почива, когато Роналд е на 12 години. Двамата братя се преместват да живеят при роднини. Роналд продължава да изучава чужди езици, а скоро започва да пише стихове и на езици, които сам измисля.
През 1911 година постъпва в Оксфорд, където продължава да изучава филология. През 1916 година се жени, а четири години по-късно семейството вече отглежда двама синове Джон и Майкъл (по-късно се раждат още един син и дъщеря).

Някъде по това време у Толкин се ражда идеята да създаде нещо грандиозно, което да е толкова епично, колкото сагите на викингите или преданията на саксоните. Толкин се разболява от тиф по време на войната и затова е отзован и върнат в Англия. Когато се съвзема от болестта, започва да работи по труда на живота си – новият “английски” епос, който по замисълът на Толкин трябва да е сплав от келтски легенди, гръцка и скандинавска митология, оплетени в много тънката и невидима на пръв поглед паяжина на християнските ритуали и вярвания.

Така се ражда “Силмарилион”. Произведението, което да споява и обяснява англо-саксонската култура и описва създаването на света Арда (древната Земя) от гледна точка на Айнурите (нещо като ангелите) и “изначалните същества” – елфите. В грубия си вариант “Силмарилион” е завършена още през 30-те години на ХХ век. Но авторът й продължава да работи по нея чак до смъртта си през 1973 година. Толкин не просто създава подробни генеалогични родове, населявайки с тях Арда, но и разработва техните езици и писменост.



Докато работи по епоса Толкин все пак е принуден да се грижи и за семейството си. В началото на 20-те години на ХХ век публикува речник на средновековния английски, а малко по-късно става и най-младият професор в Лийдс. По същото време се ражда и най-известният от синовете му – Кристофър Толкин, който е редактор на посмъртно издадените творби на баща си.

Следващите години преминават за Толкин в писане и обмисляне на идеите около епоса “Силмарилион”. Паралелно се появяват и нови идеи и така през 1937 година излиза първият роман на Толкин – “Хобит”. Романът е посрещнат много радушно от публиката. Толкин го пише буквално по приказките, които всяка вечер съчинява, за да разказва на децата си преди сън. И понеже историята за приключенията на Билбо Бегинс е динамична, налага се Толкин да си води бележки и да рисува карта на местата, които е посетил полуръста. “Хобит” е тренировка и тест за другите истории от Средната земя

Светът научава името на Толкин. През 50-те години на ХХ век на бял свят излиза цялата поредица “Властелина на пръстените”. В първоначалния си вариант това са шест части, които по-късно са обединени две по две в трилогията с познатите днес на всички заглавия: “Задругата на пръстена”, “Двете кули” и “Завръщането на краля”. 

През следващите 30 години романите са издадени и преведени на десетки езици по цял свят. Книгите на Дж.Р.Р.Толкин раждат един истински култ и водят до появата на цяло движение от хора, които нерядко живеят, за да играят епичните герои от Средната земя.



Трудът на живота му, епосът, който трябва да даде на англичаните онези загубени след норманското нашествие предания и легенди от древните времена, е издаден едва след смъртта на Толкин. Редактира я синът му Кристофър и въпреки славата на автора, издателите не са оптимисти за това, че епичният “Силмарилион” ще им донесе печалби. Стилът на този труд е тромав, многословен. Алюзиите и препратките към европейската история и културни традиции, както и заплетените теологични проблеми, правят “Силмарилион” достоен кандидат за класацията “Топ 10 на най-скучните книги”. Фундаменталното произведение на Толкин си остава неразбрано и дори неприемано от масовия читател.

Джон Толкин почива на 2 септември 1973 година, на 81-годишна възраст. Погребан е в Оксфорд в скромен общ гроб със съпругата си Едит Мари Толкин. На надгробната плоча под нейното име е изписано името Lúthien, а под неговото – Beren. В сагите на Толкин Lúthien е най-красивата от децата на Илуватар (елфи и хора, сътворени от Илуватар, без помощта на айнурите), която се отказва от безсмъртието си заради любовта си към земния воин Beren.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...