23 ноември 2021 г.

Англичаните са луди по чая. Не става дума за отварите от билки, а за истински чай от зелените храсти, който обаче се налага да си доставят от другия край на света – от далечен Китай. Пренасянето на ценния товар от новата реколта чай от далечна Азия до Британия, през XIX век се превръща в истинско състезание: който първи донесе стоката, ще диктува цяла година цените на много търсения в Англия продукт. Затова се строят специални бързи ветроходни кораби.


Един от легендарните (може би най-известният), най-красивите ветроходи и единственият оцелял до наши дни от вида си, е спуснат на вода на 23 ноември 1869 година.

Кръщават класическия чаен клипер “Къти Сарк”. През XVIII век в шотландското наречие “cutty sark” означава “къса риза” (т.е. долна дамска риза с тесни презрамки, вариант на онова, което наричаме камизола). Но чаеният клипер е кръстен така по прякора (Cutty Sark) на вещицата Нани Дий от поемата на Робърт Бърнс “Том О’Шентър”.


Договорът за строежа на тримачтовия клипер е подписан в началото на февруари 1869 година. Крупният корабособственик Джон Уилис поръчва на корабостроителната фирма “Скот и Линтън” да му бъде изработен бърз търговски съд, предназначен за пренасяне на чай. Проектът е на Херкулес Линтън и цената, която корабособственикът заплаща за построяването на кораба е много изгодна – по 17 паунда за тон полезен товар, който може да пренася плавателния съд. Товароносимостта на клипера в крайния му вариант е 963 бруто регистър тона. Водоизместимостта му е 2100 тона.




Под ватерлинията клиперът е обшит с медни листове. Платната му са с обща площ 3350 квадратни метра и при подходящ вятър “Къти Сарк” поддържа скорост от 17 възела (официално е регистрирана максимална скорост от 17,5 възела, около 34км/ч). Замисълът е “Къти Сарк” да пренася чай от Китай, но през 1872 година клиперът губи надпреварата – изпреварен е от по-бързия клипер “Термопили”. И двата кораба тръгват от Шанхай на 18 юни, но “Къти Сарк” се завръща в Лондон чак на 18 октомври, цяла седмица след “Термопили”.

Това кара собственика му да го пренасочи и да го “специализира” в пренасянето на вълна от Австралия, където бързата доставка не е от толкова голямо значение. Освен това, по същото време е отворен Суецкия канал и пътят на тромавите, но независими от капризите на времето параходи, вече е значително по-кратък и те достатъчно бързо могат да пренасят ценната за англичаните чаена “дрога”. По време на Първата световна война “Къти Сарк” започва да пренася въглища.


Клиперът много пътя сменя предназначението си. Поставя няколко рекорда за скоростно плаване, заради което започват да наричат кораба “магьосницата на океаните”. Това продължава до 1922 година, когато корабът става собственост на капитан Уилфред Доуман, който се заема и възстановява “Къти Сарк” в целия му блясък.





От 1938 година клиперът се използва за учебен кораб. А през 1954 година “Късата ризка” е пренесена на сух док в Гринуич, Лондон и се превръща в музей. През 1956 година най-престижната регата за големи ветроходни кораби в света е наречена в чест на клипера “Къти Сарк”.

През 2007 година по време на ремонтни дейности, корабът частично изгаря в пожар. Възстановяването му отнема известно време, най-вече заради необходимостта от събиране на средства от публични дарения за реконструкцията му. Според официалните информации, реставрирането на силно обгорелият кораб струва 46 милиона лири – пари, събрани изцяло от частни пожертвования на граждани и юридически лица.

Днес корабът е запазил оригиналната атмосфера, характерна за викторианската епоха – времето, когато клиперът наистина е представлявал превъплъщение на съвършените форми за един плавателен съд, родил се от натрупания с векове опит на човек в създаването на ветроходи.


-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...