Календарната реформа на папа Григорий XIII

Календарът, който използваме днес, води началото си от 1 януари 45 г. пр.н.е. Въведен е в употреба след реформа, извършена предната година по нареждане и с участието на Гай Юлий Цезар. В юлианския календар годините се редуват на цикли от по четири – първите три са с по 365 дни, а към четвъртата се добавя допълнителен 366-ти ден. Така средната продължителност на една година по юлианския календар е равна на 365,5 дни, което я прави по-дълга от тропическата година с 11 минути и 12 секунди. Несъвпадението на двете води до натрупване на грешка и на всеки 128 години календарът на Цезар “изостава” с едно денонощие от реалното време. Към 1582 година, заради натрупвалите с в продължение на хилядолетие и половина “закъснения”, се стига до разминаване от 10 дни. Поради тази причина в католическа Европа е извършена нова реформа, която цели както да изравни “изоставането”, така и да предотврати натрупването на грешки в бъдеще.

През 1582 година жителите на Рим си лягат вечерта на 4 октомври, а когато се събуждат на следващия ден, датата вече е 15 октомври. Прескочени са 10 календарни дни и след четвъртък, 4 октомври, веднага следва петък, но вече 15 октомври. Реформата на календара е осъществена по поръка и с благословията на папа Григорий XIII. Към края на XVI век пролетното равноденствие, което през 325 година (по време на Никейския събор, свикан от Константин I Велики, на който се утвърждават основните догми на християнската църква) се пада на 21 март, вече настъпва на 11 март. Папа Григорий XIII желае да възстанови “правилният” ден на равноденствието, когато християнският свят празнува Възкресение, както и да открие правило, което да изключва в бъдеще подобно разминаване.

Реформата се осъществя по проект на италианския лекар, астроном и математик Луиджи Лилио, известен и като Алозий Лилий. Взето е решение, на всеки 400 години да се “премахват” по 3 дни, т.е. вековните години (с две нули в края), чиито две първи цифри не са кратни на 4, не са смятани за високосни. Например, годините 1700, 1800 и 1900 не са високосни, докато 2000 е високосна. По този начин в един цикъл от 400 години по григорианския календар вместо 100 високосни дни има само 97.



Годината по григорианския календар е по-дълга от тропическата само с 26 секунди и разлика от едно денонощие би се натрупало за 3280 години. 

Между старият и новият стил, както са приети да се наричат, са изминали векове. Затова, при превеждането на датите към нов стил се спазват няколко правила. Събитията преди 1582 година не променят датата си. За събития, случили се през XVIII век разликата между стар и нов стил е 11 дни, за XIX век – 12 дни, а за ХХ век – 13 дни. Дните от седмицата и в юлианския, и в григорианския календар са едни и същи.

Въвеждането на григорианския календар не става едновременно по цял свят. До средата на ХХ век обаче почти всички страни вече използват за официален точно този календар.

В България календарът е въведен със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 година. Отчитането по новия стил започва от 1 април 1916 г. според юлианския, т.е. от 14 април по григорианския календар.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>