12 септември 2020 г.

В началото на V век преди новата ера персите започват рейда си към гръцките полиси. През лятото на 490 г. пр.н.е. на гръцкия бряг слиза 40-хиляден персийски “десантен корпус” с намерението да тръгне към Атина. Обаче не всичко се случва така, както им се иска на нашествениците.

На 40-тина километра от Атина, в околностите на гръцкото градче Маратон, персите са пресрещнати от далеч по-малобройната войска на атиняните, предвождани от Милтиад Млади. Сведенията за битката край Маратон идват най-вече от шестата книга “История” на Херодот. Като виден атински гражданин, въпреки уверенията, че ще пише за нещата без пристрастия, Херодот все пак влага голяма доза субективизъм в описанието на историята за Маратонската битка. В написаното ясно си личат и легендарните и митологични елементи, които древният историк вплита в разказа си.

Персийският цар Дарий I изпраща в Гърция войските си под предводителството на племенника си Артаферн II и опитният мидийски пълководец Датис. Херодот не пише колко точно войска изпраща Дарий I. Отбелязва, че персите се придвижват с флота от 600 кораба, а войските им били “многобройни и добре въоръжени”. Съвременните историци смятат, че огромните армии от 600 000 души, за които се говори в древните текстове, са абсолютно нереални. По оценки на историците персите вероятно са разполагали с между 25 и 40 000 пехотинци и 1-2 000 конника.



Атиняни, заедно с подкреплението, изпратено от беотийския полис Платея, разполагат с 10-11 000 войници. За пръв път по време на битката край Маратон гърците използват построението, станало известно като “фаланга”. Фалангата е формация, в която плътно строените редици от тежко въоръжени пехотинци се опитват да останат заедно и да не допуснат разкъсване на строя. На мястото на паднал в боя воин веднага застава друг. Мощното формирование дава на атиняните преимущество и въпреки превишаващият ги по брой противник, в крайна сметка те печелят съкрушителна победа.

Битката започва в ранното утро на 12 септември 490 г. пр.н.е. Анализът на съвременни историци предполага, че победата на атиняни до голяма степен се дължи на дръзкото решение, взето от предводителя им Милтиад. Без да дочака подкрепленията от Спарта, атинският военачалник решава да атакува, защото вероятно вижда как персите се отказват от намерението си да продължат към Атина по суша и започват да се изтеглят към корабите си, с идеята по море да се прехвърлят по-близо до гръцкия полис. Историците предполагат, че конницата на персите вече е била натоварена на корабите, когато атиняни се впускат в атака и покосяват хиляди перси.


Херодот пише, че от атиняни загинали 192 воини, а платейци дали още 11 жертви. Повече от 6 000 души са жертвите на персите. И до тук чистата история приключва и започват митовете. Най-известният от тях е за атинянина Фидипид. Според легендата именно той пробягва разстоянието от бойното поле край Маратон до централния площад в Атина, където с последни сили успява да изрече “Радвайте се, победихме!”, след което издъхнал от изтощение.



В чест на този подвиг през 1896 година, при възраждането на Олимпийските игри, е проведено бягане по същия маршрут. Днес маратонското бягане е една от най-популярните дисциплини в леката атлетика.


Подвиг обаче наистина има. Херодот разказва, че най-добрият бегач на Атина първо е изпратен да помоли за помощ Спарта. Преодолява дистанцията от 238 километра, но само за да чуе от спартанците, че точно сега са започнали големи празници и веднага след като приключат (две седмици траели въпросните празненства), съюзническият град, разбира се, че ще изпрати помощ на Атина. Фидипид схваща, че това си е жив отказ за търсената помощ и хуква обратно към Атина. Успява да стигне навреме и до мястото на Маратонската битка, където се сражава храбро и е ранен.

След победата към Атина са пратени не един, а няколко вестоносци. Да съобщиш новината за победата се е смятало за голяма чест. И свикналият никога да не губи Фидипид дава всичко от себе си, за да спечели и това последно в живота си “състезание”.



Самият Милтиад без да губи време повежда войските си в ускорен марш към Атина. Деморализираната персийска армия, след като вижда, че градът е добре защитен, се отказва от намерението да го атакува и се оттегля.


След битката при Маратон атиняни разбиват мита за непобедимостта на персийската армия. Това води до повдигане на бойния им дух и успешната съпротива на гръцките полиси срещу персийските нашествия през следващите години.

А спартанците все пак изпълнили обещанието си. След като приключили празненствата им, изпратили съюзническата помощ. Изминавайки разстоянието от над 220 километра за три денонощия войските на Спарта пристигат след като всичко в полето на Маратон вече е приключило. Все пак се възхитили от атинската победа и… се прибрали в родна Спарта.

Падналите в битката край Маратон са възнаградени с най-високата чест, оказвана на героите по разбиранията на древните – погребали ги на бойното поле.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...