13 август 2021 г.

Арман Жан дьо Плеси дьо Ришельо се ражда на 9 септември 1585 година в Париж. Но е с толкова болнав вид, че вместо приетото по канон кръщене на третия ден след раждането, кръщенето му е чак на 5 май 1586 година.

Баща му умира когато Арман е едва на пет години. Майка му остава вдовица и трябва сама да отглежда петте деца. Затова напуска Париж и се премества в родовото си имение Пуату. Семейството изпитва много финансови затруднения.

Няколко години по-късно бъдещият кардинал се завръща в Париж и постъпва в Наварския колеж. На 17 април 1607 година е посветен в сан на епископ. Получава научна степен и се запознава с монаха – капуцин Жозеф дьо Трамбле.
Ришельо става депутат на духовенството в Генералните щати през 1614 година. Обявява се в защита и укрепване на властта на краля. По това време властта в страната е под регентството на Мария Медичи. Кралицата-майка фактически управлява, заедно със своя фаворит Кончино Кончини, а Луи XIII, заради непълнолетието си, е изолиран изцяло от властта. Ришельо участва активно с изказвания в заседанията на Щатите, и дейността му не остава незабелязана. Придобива популярност.

Дворът и кралицата-майка през това време са заети с подготовката на брачни съюзи – френската принцеса Елисавета е готвена за съпруга на испанския престолонаследник, а за жена на Луи XIII се очаква да пристигне испанската инфанта Анна.

Арман Жан дьо Плеси се превръща в най-близкия духовник до Анна Австрийска. През ноември 1616 година Мария Медичи го назначава на поста военен министър. Ришельо е сред противниците на провеждания от правителството курс, който търси – според младия духовник – неравноправен съюз с Испания и пренебрегва националните интереси на Франция. Но все още епископът на Люсон няма нужното влияние, за да се противопостави открито на правителството. Финансите на кралството са в трагично състояние, постоянно съществува опасността от поредните метежи и гражданска война.



На 24 април 1617 година е убит фаворитът на кралицата маршал д’Анкар и Луи XIII поема същинското управление на страната.
Ришельо заедно с Мария Медичи е заточен в Блуа. Там започва да пише най-известния си труд – “Политическо завещание” (фр. Testament politique). Епископът се връща в Люсон, но от там го пращат в заточение в Авиньон. През 1618 година по нареждане на краля е изпратен при Мария Медичи, за да се опита да я вразуми (кралицата – майка подготвя метеж срещу собствения си син). Ришельо успява в тази нелека мисия. В кралството най-после настъпва мир и епископът получава опрощение – вече може да се завърне от заточение.

През 1622 година е издигнат до сан кардинал на римокатолическата църква. На 13 август 1624 година Арман дьо Ришельо става първи министър на Луи XIII и на практика от този момент насетне същинската власт в държавата минава в негови ръце.Участва в много интриги. Кардиналът правилно усеща, че главните врагове на Франция са хугенотите (т.е. френските протестанти), англичаните и испанците. Чрез описаното в романите на Александър Дюма почти всички сме наясно, че именно на Ришельо трябва да се припише отхвърленият съюз с Англия и нейният първи министър херцогът на Бъкингам. (Но противно на мита, създаден от Дюма, противопоставянето между двамата не е на личностна основа, заради неприязънта от страна на Ришельо към Бъкингамския херцог. Просто Ришельо преценява, че военната сила, с която Англия може да е от полза на Франция е твърде малка и съюзът не би бил изгоден.)
Бъкингамският херцог подготвя заговор вътре във Франция, насочен срещу краля и кардинал Ришельо. Идеята е на чело на държавата да бъде поставен братът на Луи, Гастон, херцог на Орлеан. От този момент Ришельо се сдобива със собствена охрана, която познаваме като гвардейците на кардинала. През 1626 година по предложение на Ришельо е одобрен и знаменития декрет, с който се забраняват дуелите.



През 1627 година английският флот, командван от Бъкингам, превзема остров Ре и подтиква херцог Анри дьо Роган към метеж. Херцогът успява да създаде държава в държавата. През септември същата година започва обсадата на главната крепост на хугенотите – Ла Рошел. Именно на Ришельо принадлежи идеята за прекъсване на снабдителния път по море, откъдето обкръжените в крепостта получават с подкрепа от английския флот продоволствия. Започват безумно изграждане на преградна стена, която да затвори достъпа по море към крепостта. През март 1628 година завършват строителните работи, които прекъсват снабдяването на Ла Рошел. Англичаните не успяват да свалят обсадата, а фанатикът Джон Фелтън убива херцога на Бъкингам. През октомври Ла Рошел пада. Превземането му изиграва важна роля в политически аспект – вътрешната опозиция във Франция на практика е ликвидирана.

През късното лято на 1630 година Ришельо се оказва изправен пред нова трудност. Заради предприетите от него преговори с немските протестанти за съюз срещу Хабсбургите в Тридесетгодишната война, кардиналът става мишена за нападки от страна на противниците си, начело с Мария Медичи. В нощта на 11 ноември всичките му врагове вече празнуват отстраняването на могъщия кардинал, но Луи XIII лично му засвидетелства подкрепата си, като го убеждава да се откаже от намерението да подава оставка. Само за един ден – “денят на глупаците” – 11 ноември, всичко се преобръща – започналите твърде рано да празнуват победата си врагове на Ришельо, изведнъж се оказват арестувани, заточени или със забрана да стъпват във Франция за вечни времена.

В религиозен план, докато кардинал Ришельо е първи министър на Франция, в страната настъпва период на – ако не доброжелателство, то поне на толерантност между враждуващите на религиозна основа фракции. Едва след смъртта на Ришельо на 4 декември 1642 година религиозните конфликти отново излизат на дневен ред.



Сред многобройните му заслуги е и указът от 29 януари 1635 година, с който се учредява Френската академия на науките.
Получава титлата херцог и така пълното му име става Арман Жан дьо Плеси херцог дьо Ришельо.
Ако живееше в наше време, стената му във Фейсбук със сигурност щеше да е пълна със снимки на котки, защото кардиналът буквално обожава тези животни. Кардинал Ришельо е един от най-начетените за времето си хора. Заради постоянното залягане над четенето си докарва хронично главоболие. Говори се, че почти не минава ден, през който да не страда от пристъпите на мигрена.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...