12 август 2017 г.

Недостъпна красавица, предана възлюбена, станала жертва на завистниците и зложелателите на силните мъже, които е обичала. Такъв е „каноничният“ образ на египетската царица Клеопатра, който е наложен в представите на не едно поколение.

И днес младите жени си мечтаят за нейната „кариера“, но без трагичната й развръзка. А не рядко, когато стане дума за нея, може да чуете „Ето това е жена – красива, умна, решителна“.
Обаче... този образ ни е насложен по-скоро от киноиндустрията и почти няма нищо общо с реалните исторически факти.

Легендата за невероятно красивата и чувствена царица, пред която се прекланят най-силните мъже на света, започва да се създава след нейната смърт. През различните епохи митовете около нея се менят, в съответствие с повелите на времето. Клеопатра в представите на масите ту е справедливата повелителка на Египет, при това с „редица попадения на любовния фронт“, ту е образец на „умна красавица, направляваща десницата на силния мъж до нея“, а понякога е и разумна кариеристка, която успява да осребри природната си красота.

И както се случва доста често, в реалността нещата са далеч по-сложни и много по-трагични.
Фактите са такива - Клеопатра VII Филопатор е омъжена последователно за двамата си по-млади братя.
Ражда четири деца и е последната представителка на царската династия Птолемеи.
Реално, всички „стълбове“, на които се крепи съвременната легенда за Клеопатра, са просто наслагвани с времето митове.

Първият мит. Клеопатра е египтянка
Не е. Клеопатра принадлежи към династията на Птолемеите, която едни наричат „гръцка“, други - „македонска“. Династията е основана от приближения до Александър Македонски пълководец Птолемей, син на Лаг. Легендата дори му приписва роднинска връзка с Александър. Дали това е така или не, важното е, че след превземането на Египет, Александър назначава Птолемей за сатрап (управител) на страната.
Птолемей поставя началото на династията, чиито представители в следващите няколко поколения се опитват на всяка цена да запазят „чистотата на кръвната линия“. Казано на по-прост език – женят се само в семейството, като брата взема за жена някоя от многобройните си сестри. Според една от теориите, майката на Клеопатра е наложница, но така или иначе по националност не е трудно да се определи, че тя, като принадлежаща към рода на Птолемеите, е македонка, или още по-точно – гъркиня. Прави й чест, че за разлика от всички, управлявали преди нея Египет Птолемеи, тя единствена се заема и научава езика на покорения египетски народ.

Вторият мит: Всевластна царица
Формално може и да е истина, но... Клеопатра действително е царица на Египет. Обаче реалната пълна власт тя упражнява само на моменти. И е много трудно да се каже, че някога е управлявала независима държава. Първо, да не забравяме, че става въпрос за античния свят, в който ролята на жените (поне официално) винаги е била второстепенна.
Клеопатра никога не застава сама начело на Египет. След смъртта на баща си, тя наследява и дели властта със своят по-малък брат Птолемей XIII. Официално са женени, макар че „мъжът“ в семейството е само на 9 години, докато съпругата му – Клеопатра, е на 17 години. Опитът й да овладее еднолично властта не успява. Криейки се зад „желанията на фараона“, царедворците, грижещи се за него, на практика я изгонват от столицата Александрия и управляват от името на невръстния фараон.

Завръщането й на трона става благодарение на любовника й – Гай Юлий Цезар. Богатият, но вече несамостоятелен Египет е превърнат в „приближен клиент“ на супер силата на тогавашния свят – Рим. Цезар се появява много навреме за Клеопатра. Както е прието по онова време Цезар пристига в Египет с голяма свита „приятели“ – усмихнати, но добре въоръжени легиони. Братът и съпруг на прокудената царица са низверганти, а нея поставят на трона на земите край Нил, като не забравят да я омъжат за следващия й брат Птолемей XIV. Клеопатра става незаконна, но фактическа жена на могъщия Цезар и наистина управлява Египет, но само в онова русло, което е изгодно на политиката на Рим. Гай Юлий на практика прилага старата римска практика Divide Et Impera („разделяй и владей“), едновременно спрямо Клеопатра и Египет – без много да се церемони, нарежда на „самостоятелната царица“ да се присъедини към него в Рим, разделяйки я от „самостоятелното царство“, което управлява.

В Рим пристигането на египетската царица подразнило не един и двама. Вероятно това събитие става и една от причините, ускорили плана по убийството на великия Цезар. След смъртта му римските легиони в Египет започват да безчинстват – грабят и унижават местните, докато Рим не изтегля войската си от там. Съжителството по-късно с верния на Цезар Марк Антоний, който поема управлението на източната част на Империята, дава на Клеопатра значително по-голяма власт, но отново в онези рамки, които са изгодни за „пъпа на света“. Започналата по-късно гражданска война между Антоний и Октавиан, официалният наследник на Цезар, довежда до пълното фиаско на Клеопатра VII и Египет изобщо.

Трети мит: Супер красавица
Най-вкоренилият се мит и същевременно най-спорният. Още от епохата на Ренесанса, картините, посветени на царицата, я представят със стандартите за красота, наложили се през епохата. Ако имате желание, може да проследите как са се променяли тези стандарти. Днешното възприятие за образа на египетската гъркиня обаче, е наложено най-вече от киното. Ролята на Клеопатра във филмите е поверявана на несъмнени красавици като Елизабет Тейлър и Вивиан Ли, за да се стигне до окончателното "напудряне" на образа на Клеопатра, изиграна от сексапилната Моника Белучи.

За съжаление, не можем с абсолютна точност да кажем как е изглеждала Клеопатра. Налага се да се водим само от това, което древните скулптори са запечатали в камъка, както и да се доверим на описанията за египетската царица, оставени ни от историците. Бюстовете, които са идентифицирани като представящи Клеопатра, показват жена с голям, леко клюновиден нос, ниско чело и дебела долна устна. По-обективно би било да се доверим на думите, с които я описват съвременниците й, защото те наистина са я оценявали според тогавашните стандарти за „женска красота“.
За египетската царица като неземна красавица започват да пишат едва няколко века след смъртта й. Същите хора обаче, описват и „небивалата й разюзданост“. Като цяло, историците поставят под съмнение тези оценки, макар че легендата се крепи именно на тях. За най-авторитетно се смята мнението на Плутарх, което той излага в труда си „Успоредни животописи“ (Клеопатра е спомената в онази част, която разказва за Марк Антоний. Плутарх изобщо не е сметнал за необходимо да отделя специално място за биографията й). Сред достойнствата на Клеопатра той изтъква „неотразимата прелест в общуването“, убедителните й думи и невероятно красивият й глас. В същото време Плутарх споменава, че „красотата на тази жена не е онази, която поразява от пръв поглед“. При това, Плутарх живее много близо до описвания период и се смята за историк, по-скоро симпатизиращ на последната представителка на рода на Птолемеите. Изследователите са почти категорични, че главните достойнства на Клеопатра са несъмнено ума и способността й да намира общ език с мъжете.

Четвърти мит: Чувствена и романтична
Ако вярвате на легендата, в покоите на Цезар Клеопатра се появява, увита в скъп килим. След като развиват килима, египетската царица изведнъж се появява пред погледа на могъщия римлянин, който мигновено е поразен от неотразимата й красота. После, разказващият легендата трябва да спре, или да постави „червена точка и надпис 18+“...
Обаче пак се налага да натиснем стопа на развихреното въображение. Ще спестим на романтичните дами истината, че Клеопатра е отнесена при Цезар не в скъп килим, а в чувал за събиране на мръсно пране. Да се съсредоточим върху реакцията на Цезар. Когато се запознава с Клеопатра, римският диктатор е вече прехвърлил петдесетте. Отличен пълководец, много умен политик, хитър интригант и абсолютно решителен като управленец. Само че романтичността му е много „особена“. Цезар се слави с многобройните си връзки, при това собствените му легиони обичат да пеят песента, в която за него на шега се казва: „Крийте си жените! В града ви водим плешивия развратник“. Разбира се, че прелестите на младата египетска царица изиграват своята роля в това, Цезар да подкрепи именно нея в борбата за египетския трон. Но той прави всичко с много добре премислен план – създава си лично предан му марионетен управител. И му е било далеч по-удобно да съвместява „полезното с приятното“ с двадесетгодишната Клеопатра, отколкото с невръстния й брат, изпълняващ ролята на фараон.
В последствие Цезар ще нареди да бъде изготвена златна статуя на Клеопатра в реален размер, но в завещанието му не е включена нито тя, нито детето, което се ражда от връзката им и носи името Цезарион.

Следващият си „римски любовник“ - Марк Антоний, Клеопатра покорява много по-силно. Но всичко това й коства сериозна подготовка. Няколко дни пирове, приеми, демонстрация на приказни богатства, солидни подаръци и... Антоний се оказва „лесна плячка“. След като разбира, че римлянинът не е глупав, но е по-скоро храбър войник, отколкото хитър политик, Клеопатра си избира правилното поведение. Приглася му във всички щуротии, хрумнали в мозъка на „войнът-хулиган“ и ето я – боен другар, надарен с женски прелести, при това – много богата. И изведнъж става маловажен проблемът, че съвсем до скоро египетската царица се е колебаела чия страна да вземе в спора между „големите римски батковци“.

Пети мит: Идеалната съпруга
Свързвайки се с Цезар, Клеопатра се „набутва“ във война със законния си съпруг-брат Птолемей. Докато воюва срещу римляните Птолемей XIII се удавя. А новата царица на Египет се озовава „поканена“ в Рим, където се наслаждава на живота с първия човек в Рим – Цезар. Докато живее в разкоша на Великия град, успява да подразни противниците (а понякога приближените) на своя любовник. Чашата прелива и групата заговорници се решават на убийството, което лишава Рим от великия Цезар. Клеопатра се връща в Египет, а малко след това подозрително умира формалният й съпруг и брат Птолемей XIV. Смята се, че е отровен, а най-печеливша от смъртта му се оказва (разбира се) Клеопатра.

Задоволявайки всички прищевки на любимия си Марк Антоний, царицата на Египет застава на негова страна в гражданската война срещу Октавиан бъдещият император Август. Между цялата друга работа, Клеопатра успява да настрои срещу себе си почти всички приближени на Антоний. И съвсем логично, каквато е подготовката (предимно пирове и забавления), такава се оказва и войната. В решителната морска битка край Акциум Клеопатра взема под свое командване почти половината от флотата (200 от най-големите кораби). Първо корабите й остават в резерв, а когато победата започва да става ясно, че ще е за Октавиан, египетските кораби направо се оттеглят от мястото на битката. След възлюбената си се втурва и разгроменият Антоний – трагичният му край е въпрос просто на време.

И шести мит: Умира, защото не може да живее без любимия си
В Египет Марк Антоний и Клеопатра губят всякаква надежда за победа. Остава им само да чакат нахлуването в страната на Октавиан, който се налага да „отскочи“ до Рим, за да потуши метеж. Но през лятото на 30 г. пр.н.е. легионите на Октавиан влизат в Александрия. През това време, в очакване на трагичния край, Антоний и Клеопатра се отдават на пируване, като не пропускат да се закълнат, че ще умрат заедно.
Когато римските войски влизат в столицата на Египет, Марк Антоний пада върху меча си и с това изпълнява своята част от клетвата. Но Клеопатра се оставя да бъде пленена, и според мнението на повечето историци, се надява да приложи коронния си номер. Тя се опитва да съблазни и Октавиан – наследникът на своя първи знаменит любовник и враг на втория й знаменит любовник. Обаче тази „битка“ още в самото начало е загубена. От една страна Клеопатра вече е на 39 години, родила 4 деца. От друга страна, насреща си има не простоватият биткаджия Антоний, а хитрият, пресметлив и корав бъдещ император Октавиан.

Историята на Клеопатра приключва, когато й става пределно ясно защо Октавиан я оставя жива. Отредена й е онази роля, която е спохождала всички победени управници, дръзнали да се противопоставят на могъществото на Рим. Октавиан я готви за основната забележителност по време на триумфа си в Рим, а както е добре известно, съдбата на всеки такъв „забележителен“ пленник е да загине, удушен веднага след триумфалното шествие.

Царицата посяга на живота си с помощта на отрова. На 12 август 30 г. пр.н.е., успява някак си да заблуди назначената й охрана и да се усамоти на място, където с помощта на две от верните си прислужници или поглъща скрита в дрехата й отрова, или пък позволява да бъде ухапана от отровна змия. Каквото и да е било, с това завършва историята на Клеопатра – последният владетел от династията на Птолемеите. С това се слага и краят на независим Египет – победителите просто вече не искат да си играят на игрички с любовници, изпълняващи ролята на контролирани царици.

Накрая остава за вас да прецените на кого следва да се има повече доверие в пресъздаването на образа на Клеопатра VII.

0 коментара:

Публикуване на коментар