Желанието му да създава филми, подобни на “Космическа Одисея 2001” на Стенли Кубрик се оказва по-силно от любовта към знанията. Камерън напуска университета, заема пари и си купува камера. Заедно с приятели заснема фантастичният късометражен филм “Ксеногенезис”, в който се разказва за астронавти, киборги и търсенето на извънземни форми на живот. Дебютът му е с бюджет само от 20 000 долара и ръчно изработени специални ефекти. Но точно той предопределя бъдещето му – Камерън е нает в студиото на Роджър Кормак, уважаван автор на второразредни филми на ужасите. Един от тези филми, “Пирани 2” е заснет от Камерън.
Шест години след “Ксеногенезис” излиза “Терминатор”, който носи на автора си славата и известността. Към днешна дата Джеймс Камерън има зад гърба си над двадесет филма. Бройката може и да изглежда малка, но като се вземе предвид, че два от тези филми са най-касовите в цялата история на киното, нещата се променят. “Титаник” донася над 2 милиарда долара приходи, но и този рекорд пада с излизането по екраните на “Авиаторът”.
Колегите на Камерън го определят като крайно взискателен режисьор, с който никак не е лесно да се сработиш на снимачната площадка. Самият той повтаря, че ключът към режисьорския успех и сърцата на зрителите не може да се открие в учебниците и теорията на киното, а във всекидневният упорит труд.
След излизането на всеки нов филм на Камерън следват интервюта, в които изпълнителите на ролите се оплакват от това колко тежък е бил снимачният процес. Да вземем например Кейт Уинслет и Леонардо ди Каприо, на които им се налага да прекарат доста време в студената вода, с която са пълни декорите за снимките на “Титаник”. За четирите години работа по филма даже и операторите доста се понамокрят, да не говорим и за самия Камерън. Но 11-те награди “Оскар”, които филмът печели през 1997 година донякъде изглаждат неприятните спомени.
Режисьорът не крие своята “тираничност” и нарича професията си “оправдание за лошо поведение”.
Но помислете само – във финалните надписи на филма “Аватар” са изброени имената на над 3000 члена на снимачния екип. Да се справиш с ръководенето на такъв екип не е лесна задача. Но Камерън се справя, при това случаите да уволни някого заради допуснати грешки са… нула. Вместо това режисьорът постоянно изпитва подчинените си за устойчивост срещу стрес – работа без почивни дни, неизпълними задачи и постоянни критики от страна на шефа. “Оцелелите” пък искрено си признават, че през живота им не им се е случвало нищо по-добро от това.
И може да ги разбереш. Джеймс Камерън не спира да експериментира. Когато в детството си гледа “Одисеята” на Кубрик, решава, че трябва да се движи само напред. И максимално да използва не само съществуващите възможности на киното, но и да измисля нови неща – да търси онзи път, който е най-труден. “Терминатор” надминава всички филми до тогава, в които се говори за умни машини и изкуствен интелект. Героят на Шварценегър носи “Google Glass”, още когато това изобщо не е на мода, а ролята на “течния Терминатор” така и си остава най-добрата в кариерата на Робърт Патрик – основно заради ефектният му вид в металната “течаща” субстанция.
През 1977 година “Титаник” става тотален хит, като променя коренно съдбата на Леонардо ди Каприо и Кейт Уинслет. Впечатляващото е не само в романтичната любов и трагичната история на героите, но и в размаха на цялата работа на екипа. Камерън построява модел на кораба в действителни размери на един от мексиканските плажове. Стотици статисти дубъл след дубъл падат от палубите на този “Титаник” по време на “сблъсъка с айсберг”, а Камерън през това време снима останките на истинския “Титаник”, лежащи на дъното на океана. На снимките на филма режисьорът постоянно снове между този и онзи във водите на декорите. И не само това – портретът на героинята, изиграна от Уинслет, е нарисуван от Джеймс Камерън.
Той продължава да работи така, както много малко режисьори от неговия ранг смятат, че трябва да работят – сам държи камерата, монтира, рисува разкадровки, участва в гримирането на актьорите. Ако може, би свършил и всичко останало, казват онези, които са имали честта да работят с него на снимачната площадка. Винаги е сред първите, които опитват нещо ново, тръгва си последен от снимачния екип и разбира се, на него е най-трудно да му се угоди.
С филма “Аватар” през 2009 година започва модата на 3D-филмите. Но и до днес, въпреки многото подобни филми, на малцина им се отдава да постигнат същият впечатляващ ефект във визуалните ефекти. “Аватар” е история за любовта точно толкова, колкото и “Титаник”, но сюжетът в този филм не е на първо място. Камерън снима филма, който е предназначен само за големите екрани на съвременните кина и при гледане у дома си губи целият смисъл. Преди 6 години този филм изглеждаше като магия, подобна на онази, която са усещали първите зрители, видели “Пристигането на влака” на братя Люмиер.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар